„Грегор Горноземеца и Гибелното пророчество” (изд. „Екслибрис“) е втора книга от поредицата „Подземните хроники“на Сюзан Колинс. След първото слизане на Грегор в Долната земя и сблъска му със Сивото пророчество, той успява да спаси баща си и малката си сестра Бутс. След завръщането обаче баща му е само сянка на предишното си Аз и едва ли ще се възстанови. За Грегор остава осъзнаването, че на него се пада ролята на глава на семейството и особено отговорността за опазването на Бутс. Така, когато тя е отвлечена в Подземната страна насред Сентрал парк, момчето не се колебае да я последва незабавно. Долу Грегор среща стари познайници и отново е изправен пред едно от предсказанията на основателя на Регалия, Бартоломю Сандуич, с тръпкопобиващото име Гибелното пророчество.
Следва класическа мисия – с много опасности, обрати, битки, загуби, нови приятелства, трупане на житейски опит, а финалът е майсторски. Колинс отново успява да покажа, че гледната точка определя тълкуванието. Пророчествата не могат да определят точно бъдещето и съдбата на героите – изходът от начинанието се определя от свободната воля и избор на Грегор.
Останалите от добре познатите ни персонажи от първата книга отново са тук, но Колинс добавя по още някой щрих към личностите и миналото им. Същото се отнася и за отношенията между клетвените съюзници Грегор и прилепа Арес, които са подложени на сериозни изпитания. Всъщност въпросът за лоялността, за спазването на клетвите и моралните дилеми е основен за „Грегор Горноземеца и Гибелното пророчество”. Съвсем не случайно това са и въпроси, които живо вълнуват тийнейджърите, затова съм сигурна, че няма да им е трудно да бъдат емоционално ангажирани, докато четат. Почитателите на динамичното действие и смъртоносните битки също ще бъдат удовлетворени.
„Подземните хроники“ е от типа детски поредици, които с една крачка (през врата на гардероб, решетка на перално помещение или гаров перон с необичаен номер) отвеждат читателите в съвсем различен измислен свят, където героите биват подложени на изпитания и израстват като личности. Освен със смелостта си Грегор ме спечели и с привързаността си към семейството и чувството за отговорност към сестрите си. Като най-голямото дете в семейството тази роля ми е твърде добре позната.
Благодарение на разказваческите умения на авторката потапянето в историята и особеностите на подземния свят е пълно. Дотолкова, че когато вдигнете поглед след последната страница, почти се изненадвате, че сте в горната земя и навън е светло.
След сбъдването на гибелното пророчество Грегор приема, че е завинаги свързан с долноземците и няма да мине много време преди да слезе при тях с поредната мисия. Сюзан Колинс вече ни показа, че лети високо на крилете на въображението си, така че с нетърпение ще се заема със следващата част от „Подземните хроники“.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
Прочетете още ревютата на Мила от „Аз чета“ за първата, втората и третата книга от поредицата „Подземни хроники“, както и ревюто на Вал за „Грегор Горноземеца“. Змей също е писала за романа в „Книгозавър“.
