fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Грегор научава цената на победата в „Грегор и проклятието на топлокръвните“

4 мин.
Gregor i proklyatieto na toplokravnite Suzan Kolins

gregor-i-proklyatieto-na-toplokravnite-podzemnite-hroniki-3„Грегор и проклятието на топлокръвните“ рязко прекрачва границата на детско-юношеската литература. Знаете как е, четеш детски книги, за да си почиваш. Може ли обаче (и трябва ли?) в уж детска книга да бъдат повдигнати въпросите за съзнателното подлагане на определена група на геноцид, за използването на биологични оръжия, за цената на победата. Третата книга от поредицата „Подземните хроники“ много сериозно подсказва бъдещето развитие на Сюзан Колинс като автор на една от най-мрачните young adult антиутопии (да, имам предвид „Игрите на глада“).

Когато съдбата те бележи като герой, не ти остава друг избор, освен да се държиш геройски. Особено пък ако си единствената надежда на цялата Подземна страна, няма начин да ти позволят да се измъкнеш, дори и да се опиташ.

Чудех се колко дълго майката на Грегор ще се примирява с неговите изчезвания. Често в литературата за деца, родителите са описани като доста разбиращи и склонни да съдействат от които и да е реални родители, които съм срещала. Те оставят невръстните си син или дъщеря да си съберат багажа и да офейкат всеки път, когато той или тя е призван да изпълни съдбата си и поема на рисковано пътешествие в търсене на отговора на древна загадка или артефакт. Доста нереалистично, нали? Е Грейс, майката на Грегор, изобщо не е толкова мекушава. Тя няма абсолютно никакво намерение да позволи Грегор и Бутс отново да станат жертва на пророчествата на Сандуич. Налага се Рипред, който е толкова очарователно безскрупулен, да изпрати цяла армия плъхове, които да я сплашат. Този път обаче тя също поема към Подземната страна.

Сюзан Колинс обича да се заиграва с гръцките митове и легенди. В тази книга една от първите поуки, които героите трябва да осъзнаят е, че не могат да избягат от съдбата си. И ако тя е облечена в думите на пророка Сандуич, толкова по-зле за тях. След дългото пътуване, в което Грегор отново губи приятели, подложен е на физически и психически срив и в крайна сметка разбира, че дори враговете могат да страдат и обичат, идва най-страшното разкритие. Дори за мен беше изненада колко далеч е стигнала Колинс в заплитането на интригата. Тя е посмяла да постави въпросите за морала и цената на победата в една уж детска книга. Не знам дали Грегор знае думата „геноцид“, но аз я знам и нямам с какво да я заместя, когато стане дума за зловещия план на Соловет. Омразата има дълбоки корени и е способна да отрови много поколения напред.

„Грегор и проклятието на топлокръвните“ завърши много по-мрачно от предишните две книги в поредицата. Остава ни само да чакаме, за да разберем дали Викус и Лукса ще успеят да избегнат предстоящата война и на каква цена. Дали още от любимите ни герои ще станат жертва на непремерни и непримирими действия, диктувани от сляпа омраза и ненавист и каква ще бъде ролята на Грегор в следващите събития. Сюзан Колинс не пести обрати в сюжета откъм трупове и злодейства, а Грегор не просто пораства – той научава (по по-трудния начин, от личен опит) цената на победата и опознава горчивия вкус на предателството. Въпреки по-мрачните тонове в третата книга, това е един чудесно написан роман, подходящ както за по-млади, така и за пораснали читатели. Все пак, в най-хубавите книги поуката не е очевидна, нали?

Прочетете ревютата на Мила за първите две книги от поредицата „Подземни хроники“ – „Грегор Горноземеца“ и „Грегор и гибелното пророчество“. Вижте и ревюто на Вал за „Грегор Горноземеца“.

Още за „Грегор и проклятието на топлокръвните“ пък можете да прочетете при „Кнгозавър“.