След пропадането си в Подземната страна Грегор преживя много премеждия, самоубийствени мисии, битки, разочарования, предателства. Успя да създаде здрави приятелства, намери клетвен съюзник и, естествено, няколко пъти спаси Регалия и семейството си от унищожение.
„Грегор и шифърът на ноктите” (изд. „Екслибрис“) слага ефектен и кървав край на приключенията на момчето в Подземната страна. Конфликтът между хората-долноземци (и техните съюзници) и плъховете достига последната си фаза, в която всичко е заложено на карта. Ожесточени и крайно кървави битки се водят вече и зад стените на Регалия. Успоредно с военните действия в града се разгаря и друга битка – подбрани представители на различни подземни видове трябва да разбият шифъра на ноктите и да получат достъп до шифрованата комуникация на плъховете или ще изгубят войната и живота си.
По традиция има пророчество от Бартоломю Сандуич и за този исторически момент, чието тълкуване отново предлага много и изненадващи варианти. Накрая и неохотният воин Грегор ще стигне до мисълта, която вече е хрумнала на читателя. А именно, че в действителност пророчествата са без значение, съдбовна предопределеност няма и всичко зависи от нашите решения и действия. Прозрението, разбира се, ще дойде след „побутване” от Рипред, чиято личност не спира да ме изумява с мъдростта и безцеремонността си. Напълно разбирам Колинс, която в свое интервю казва, че на вечеря би поканила именно него.
След края на “Грегор и шифърът на ноктите” никой от героите не е същият. Някои от тях ще загубят близки, други – илюзиите си, а няколко и живота си.
Очаквам, че по-суровият тон на „Подземните хроники”, с неприкритата жестокост, интриги и насилие, ще предизвика възмущение и възражения, че това не е подходящо за детска поредица. Всъщност в „Грегор и шифърът на ноктите” Сюзан Колинс умело отхвърля тези възражения като показва, че днес в различни точки на света реално се случват много по-кървави конфликти от тези между долноземците. Защо детските книги трябва да са лицемерно цензурирани и „обезопасени”, докато в същото време кратък преглед на световните новини в произволен ден ще покаже на децата предостатъчно кървави сблъсъци? А може би именно познанието за ефектите от войните ще убеди новото поколение, че трябва да положи всякакви усилия за мирно уреждане на противоречията.
„Подземните хроники” предлагат на децата всичко, от което имат нужда, за да не откъснат поглед от книгите до последната страница. Заплетен сюжет, необикновена обстановка, динамично действие, запомнящи се и интересни герои и щипка морални дилеми за вкус и размисъл. Убедена съм, че поредицата притежава потенциала да превърне неохотните читатели в запалени приятели на книгите. А какво повече можем да искаме?
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
Прочетете ревюто на Габи за „Грегор и шифърът на ноктите“, ревютата на Мила за „Грегор Горноземеца“, „Грегор и Гибелното пророчество“, „Грегор и проклятието на топлокръвните“ и „Грегор и тайните знаци“, както и ревютата на Вал и Лора за първа, втора, трета и четвърта книга от поредицата.
