fb

"Аз чета" стана на 14 години.  Какви са нашите подаръци, виж тук!

Ревюта

Завръщането на Захари Карабашлиев с „Хавра“ няма да ви разочарова

4 Mins read

Често казвам, че има немалка разлика между автор и писател. Вероятно това си е някаква моя фиксация, но пък всеки пишещ има право да избира дали просто да поставя думите си върху белия лист, за да достигнат до неговите читатели, или да опитва да променя света не само с посланията в книгите си, но и с ясна позиция, когато обществото има нужда от такава.

Добрата новина за този текст е, че Захари Карабашлиев е от втория тип и в този ред на мисли – очите на всички са обърнати към него и определено изпълнени с очаквания. Девет години след излизането на „18% сиво“, написването на няколко сборника с разкази и пиеси и едно завръщане в България по-късно, всички ние чакахме, чакахме, чакахме. И ето – след повече от година умело подгряване (под името „Свобода“„Хавра“ е вече тук като добре изпипан, почти по американски, книжен продукт с важна за нашето общество история.

Какво трябва да знаете за тази книга, преди да я започнете? (А трябва да я започнете, че и да я завършите – наистина!) Никола от няколко години живее в Щатите, но се връща в родната си Варна за погребението на баща си. Посреща го застинал във времето град, в който промяната е единствено разрушителният застой и завладяването от ТИМ. О, простете, от МАК – трибуквената групировка, която видимо стои далеко от мутренските похвати от деветдесетте, но пък е успяла да превърне Варна в своя собствена корпорация, докато наследниците на тримата основатели дерибействат нощем, необезпокоявани от властите.

Сякаш мотивиран от своето ново приятелство с възрастна лекарка и силен личен мотив, Ник решава да започне борба с мафията. Търси справедливост чрез съдебната система, търси помощ от стари приятели, търси десетки алтернативни начини, но постоянно се блъска в българската реалност от средата на първото десетилетие на XXI век. Граничещата с безразсъдност смелост на човек, който няма какво да губи, освен връзката си с миналото и една запустяла нива („хавра“) в средата на апетитен имот, ще ви разсмива, но и ще ви плаши.

Всичко сякаш буквализираше онова, което в държавата наричаха преход – един грозен незаконен строеж върху свлачище.

На много места ще се просълзявате от безпомощност, поне аз се просълзявах – понеже Захари Карабашлиев е успял да вкара в един съвсем истински текст голяма част от недостатъците, които имаме като нация. Майсторските завъртания ще ви оставят без дъх, защото… защото могат наистина да се случат в България и никой няма да има силите да ги спре…

Трябва да отбележа, че не си падам крайно много по т.нар. таймджъмп (time jump, познат още като split time) формат. И „Хавра“ не успя да ме убеди докрай в ползата от редуването на две отдалечени във времето сюжетни линии, освен че Никола, главният герой в съвременната част, определено черпеше вдъхновение за борбата си с мафията от трудния живот на Вера Елегина и дописките на Джон Макгеън (вдъхновен от образа на Джанюариъс Макгахан) от Руско-турските войни в края на XIX век. Признавам обаче, че любителите на историческите драми ще открият във втората линия добре разработени герои, базирани на реални личности и дълга изследователска работа.

Ще завърша с молба – прочетете тази книга. После я дайте на приятели. Почувствайте внимателно своята България в „Хавра“ и си помислете дали тя ви харесва. Защото България на Захари Карабашлиев е точно такава, каквато сме си я направили. Или каквато сме позволили някой да направи.

Казват, че миналото е чужда страна, защото всичко там правели различно. Може и да е така. Но аз мисля също, че миналото е като наследствен имот. Ако бъде изоставено, то се превръща в пустош. Превръща се в хавра.