След безусловния успех на „Здрач“ и „Скитница“ Стефани Майър изчезна и вярвам, че всички нейни фенове нетърпеливо са чакали да напише нещо ново. Пропускам неособено сполучливата преобърната версия на „Здрач” по повод десетгодишнината от излизането на романа. Дали ще спечели нови фенове, или ще загуби настоящите, аз не мога да кажа, но Стефани Майър се завръща в съвсем неочакван жанр и амплоа.
Новата й книга „Химикът“ (изд. „Ciela“) ни пренася в света на секретните агенции и тайните операции. Героинята й Алекс (позната още като Джулиана, Кейси или с някое от другите й имена) бяга от някогашните си работодатели – свръхсекретна организация за борба с тероризма – защото е станала неудобна, и вече е на прицел. Получила прозвището Химичката заради невероятните си умения да създава съставки, носещи най-често болка и каращи и най-изпечения терорист да си каже майчиното мляко, сега тя използва уменията си, за да бяга и оцелява. Ако сте си мислели, че параноята е плод на развинтеното ви въображение, то за Алекс тя е начин на съществуване и й помага да преживее опитите за убийство.
Един ден бившият й шеф й предлага сделка – да залови опасен престъпник и срещу това да получи заветното спокойствие. Въпреки че Алекс подозира капан, все пак приема и отвлича Даниел Бийч, който се оказва точно такъв, какъвто изглежда – обикновен учител. Осъзнаването обаче не идва, преди да го е инжектирала с няколко противни серума, причиняващи болка. И тук идва романтичната част, за която съм сигурна, че мнозина очакват да прочетат. Между Алекс и Даниел възниква мигновено привличане, което доста усложнява задачара й, но любовната им история е на заден план и никак не се натрапва в сюжета.
За да не разкривам повече подробности от сюжета, само ще намекна, че агенцията действително е заложила капан и следва непрекъснат екшън, неочаквани обрати и кървави схватки. От романа ще научите как да бягате, без да оставяте следи, а ако разбирате малко повече от химия, вече ще можете сами да заложите някои доста неприятни капани.
След критиката, която Стефани Майър отнесе заради безпомощността на Бела и ролята й на девица в беда, тя е направила Алекс нейна пълна противоположност. Героинята й не се колебае да причини болка, както и да убие при необходимост. Дори и професията й не е за всеки. Даниел, от своя страна, е човек на честта, самоотвержен, работещ в полза на обществото и романтик. Липсват каквито и да е свръхестествени елементи, освен ако не броим едно изключително умно куче, както и чудодейното спасяване на персонажите.
Стефани Майър старателно е проучила света, който описва. „Химикът“ е добре изпипан трилър, който държи в напрежение до самия си край. Развръзката не е особено оригинална, лошият е предвидимо ясен и като цяло романът следва стандартните схеми за жанра. Все пак се чете за часове и не ти се иска да го пуснеш. Аз обаче си оставам фен на „Здрач“ и се надявам да видим на бял свят продължение на „Скитница“.
