„Един следобед през месец март, в края на седмицата, двадесет и една години след смъртта си, Деви Аю се надигнала от своя гроб.“
Tака започва и омагьосва още от първото изречение „Хубостта е рана“ на индонезийския писател Ека Курняван (изд. „Colibri“). В петстотинте си страници, които накрая изглеждат много малко на фона на мащабите й, книгата дръзко разказва семейната сага на проститутката Деви Аю, като паралелно разкрива и историята на самата Индонезия по кървавия й път към независимостта.
Сюжетът се развива в изключително бурния за Индонезия период преди Втората световна война и през по-голямата част от XX век. Това е време на резки промени, докато контролът над страната се прехвърля от холандците на японците и към самите индонезийци, насред опити за преврат, кървави преследвания и свалянето на първия президент на републиката от втория. За възкръсналата Деви Аю това е минало, но на нас то тепърва предстои да ни се разкрие.
Деви е внучката от смесен произход на холандски плантатори. Родителите и са полубрат и сестра, които бягат от дома си, за да са заедно, изоставяйки Деви. Това е едва първата от многото необичайни обрати на съдбата й. Животът на Деви, който я изправя пред участта на военнопленничка, проститутка, майка на четири момичета и една от най-уважаваните жени в града, е гръбнакът на романа. Находчива, неустоимо чаровна и своенравна, тя преминава през невъобразими премеждия с достойнство и непукизъм.
Ека Курняван (снимка: Dwianto Wibowo)
Курняван не се привързва прекалено към героите си, а непрекъснато поставя различни образи в центъра на повествованието. Деви Аю е свързващото звено, което задвижва цялата история, но авторът не се колебае да я изтласка и в периферията й, когато е време да разкаже за друг герой. А персонажите в книгата са шарена палитра от колоритни образи, всеки от които заслужава своя собствена книга. Сред тях са легендарно красивата принцеса Ренганис, чаровният комунист Другаря Кливон, страховитият и непобедим бандит Маман Генден, военният командир на региона и местен герой Соданчо, отруденият гробар Камино, уважаваната съдържателка на публичен дом Мама Калон и много други. Те не служат само за фон, а са съвсем пълнокръвни, всеки със своето призвание и вълнуващо развитие.
Героите в „Хубостта е рана“ живеят интензивно, сред бурни страсти, насилие и суеверия. Влюбват се, извършват престъпления, планират революция, заговорничат помежду си, мразят се, но са си и близки. Не им липсват и фантастични преживявания, вдъхновени от индонезийския фолклор. Склонни са и към изричането на силни думи:
Революцията не е нищо повече от колективна бяс, организирано от една конкретна партия.
Да се омъжиш за някого, когото не обичаш, е по-лошо от това да живееш като курва.
Всички комунисти завършват пред отряд стрелци.
Сюжетът криволичи по пътищата на битието им, но логиката на отношенията им и обвързаността помежду им никога не се губят. Курняван майсторски дърпа безброй струни, които във всеки един момент неизменно си влияят. До последно ставаме свидетели на неочаквани развръзки, които са наистина много и наистина изненадващи.
След края си мисля, че това са едни от най-добре запълнените петстотин страници, които някога съм чела. Толкова много неща се случват в тях, че имам чувството все едно са били хиляди. Магически реализъм, брутална приказка или шега за историята, както самият автор я определя, „Хубостта е рана“, която си заслужава да се изтърпи.
