Криминални романи чета още от времето, когато връстниците ми се вълнуваха от „Здрач“. Не ме разбирайте погрешно, именно аз бях човекът със стая, облепена в плакати с вампири, дискове с музиката от всички филми и колаж в рамка на мен до Едуард, но успоредно с вампирската ми обсесия, бях запленена и от творчеството на Дан Браун и Нелсън Демил.
Вампирите ги израснах, макар че Робърт Патинсън продължава да има специално място в сърцето ми като първата ми звездна любов, но това, което остана като най-изявен интерес от онези години, е влечението ми към криминалните истории. Скандинавското крими се появи на рафта ми с книги в зората на блогърската ми дейност, когато благодарение на издателство “Емас” се срещнах с “Кестеновия човек”, и оттогава читателските ми предпочитания вече не бяха същите.
Тази книга толкова съм я препоръчвала и заемала, че в момента дори не знам у кого е копието ми и обмислям да си закупя ново, но по-важното тук е, че толкова я харесах, че включих продължението ѝ в препоръките за Панаира на книгата, още преди да съм я прочела цялата. В момента е близо 1 през нощта, аз тъкмо я завърших, и въпреки че утре съм на работа, се чувствам отговорна да защитя препоръката си с пълно ревю.
„Игра на криеница“(изд. „Емас“, превод: Ева Кънева) е втора книга от поредицата за инспектор Ная Тулин и се смята за продължение на “Кестеновия човек”, но самите случаи не са свързани помежду си по други начини, освен от разследващия екип, така че ако това ревю толкова ви заплени, не се притеснявайте да започнете да четете и от втората част.
Едно, две, три – убиец те следи. Четири, пет, шест – как ще спиш нощес?
Само зловещото мото на задната корица е достатъчно, за да разберете, че тук не става въпрос за безобидната детска игра, а за сериен убиец, който шпионира и тормози жертвите си на първо място психически.
В Деня на влюбените в полицията постъпва сигнал за изчезнала жена, която в продължение на месеци е била тормозена със заплашителни снимки и есемеси. Инспектор Тулин бързо открива прилики в този случай с неразкрито убийство на тийнейджърка отпреди няколко години. Оказва се, че един мобилен телефон е достатъчно оръжие да съсипе жертвите и в извратеното съзнание на преследвача всичко изглежда като една игра на криеница. Игра, която всъщност е започнала 30 години по-рано при още по-ужасяващо и отново неразкрито престъпление.
Към заплетените случаи се присъединява и Марк Хес – бившият партньор на Ная Тулин, чието присъствие в екипа, заедно с нещата, през които преминава в личен план, допринасят за напрежението и динамиката на събитията. За Ная нещата не са по-малко сложни – освен отношенията с новия мъж в живота ѝ, работата се отразява и на времето с дъщеря ѝ, а това ѝ напомня за собствените ѝ липси в детството и често липсващия поради професионални ангажименти баща.
Ако обемът на книгата от малко над 600 страници ви навява на мисълта, че историята е провлачена и се развива бавно, веднага ще ви опровергая – действието е изключително нажежено и динамично през цялото време. Подобно на първата книга, и този път случаят отвежда Хес и Тулин години назад – те трябва да свържат събития от миналото и настоящето, за да подредят мрачния пъзел от престъпления. Още от първите страници през ума ми започнаха да бягат различни теории за връзката между престъпленията и кой може да е виновникът, а когато уликите започнаха да се появяват една по една, ми беше изключително трудно да спра да прелиствам страница след страница в малките часове на нощта.
В романа са засегнати важни и актуални теми като кибертормозът, човешките взаимоотношения и как детските травми се отразяват в зряла възраст. Историите на героите те карат да си зададеш десетки въпроси за семейната среда и да се замислиш как отношенията между родителите могат да се отразят върху децата по начини, по които дори не си подозирал. Това са книгите, от които трудно можеш да си извадиш десет красиви цитата за живота, но пък можеш да си вземеш нещо много по-ценно – храна за размисъл и уроци по емпатия.
С “Игра на криеница” датчанинът Сьорен Свайструп отново затвърждава мястото си на литературната сцена като майстор на криминалните истории, и нямам търпение на българския пазар да излезе и още от неговото творчество. За финал се връщам към първата му книга, “Кестеновия човек”, за да отделя заслужено внимание на сериала на Netflix по романа, който е може би една от най-добрите екранизации, които съм гледала, и да споделя колко се надявам да видим на екран и втората част от поредицата.
Автор: Мария-Никол Косева
Можеш да поръчаш „Игра на Криеница“ и „Кестеновия човек“ от Ozone.bg
Прочети и ревюто на „Кестеновия човек“ от Диляна Денева.
