fb
Ревюта

„Кестеновия човек“ е тук, за да изрови най-тъмното от миналото

5 мин.

Имам добри новини за почитателите на скандинавската криминална литература – вече можем да прочетем на български един от най-добрите романи в жанра! „Кестеновия човек“ (изд. „Емас“, преводач: Ева Кънева) от Сьорен Свайструп е книга, която не успях да оставя с часове и приключих точно за два дни въпреки сериозния ѝ обем. Не само защото темпото е бързо, а и заради майсторския стил и сериозните социални теми, залегнали в основата на сюжета. Именно те превръщат мрачния роман в история, която ще помня дълго.

„Кестеновия човек“ започва с обичан и често използван похват – престъпление в миналото, което загатва за мистерия и със сигурност ще бъде ключово в даден етап от повествованието. Основната част от книгата обаче се развива в наши дни в Дания. Младата следователка Ная Тулин се заема със случай, който ще се окаже далеч по-сложен от първоначалните предположения. На детска площадка в предградията на Копенхаген е намерен труп на жена. Един детайл от местопрестъплението не убягва на Тулин – човече, направено от кестени. Както във всеки криминален роман, уликите се изследват подробно и по предмета е открит отпечатък на дванайсетгодишната Кристине – изчезналата преди година и обявена за мъртва дъщеря на социалната министърка на Дания.

Започва усилено разследване на загадъчния случай, а междувременно се появяват нови жертви. До тях полицията открива същите кестенови човечета – явно те са подписът на брутален убиец. Какво означават? Възможно ли е Кристине да е жива? И как психопатът избира своите жертви? С тези въпроси трябва да се справи Ная и екипът ѝ. Към тях е прикрепен Марк Хес – служител на Интерпол, който е временно отзован и се присъединява към разследването уж само за няколко дни. В началото той е отвеян и не особено заинтригуван, но постепенно разкрива забележителните си качества и мистерията го обсебва до такава степен, че рискува всичко, за да я разреши.

„Кестеновия човек“ е изключително добре написана и ми беше трудно да повярвам, че е дебютна. Не че не вярвам на професионализма на издателство „Емас“, но реших и аз да потърся малко информация за автора. Сьорен Свайструп няма други публикувани заглавия, но пък се е доказал в писането на сценарии. Негово дело е успешният сериал „Убийството“, излъчван в над сто държави, включително и в България. За него Свайструп е отличен с „БАФТА“ и международна „Еми“, както и много други награди. „Кестеновия човек“ обаче му се получава така забележително добре и поради друга причина. Свайструп е осиновен и го разбира, когато е на тринайсет години. Той самият споделя в интервюта, че откритието е болезнено за него и продължава да го преработва психологически до ден днешен.

Сьорен Свайструп (снимка: samproductions.dk)

Жертвите в книгата са майки, които малтретират децата си, или чийто начин на живот става повод да се намесят социалните служби. Беше ми интересно вплитането на политическия и социалния аспект на тази система в сюжета. Могат ли децата, претърпели страдания и унижения като малки, да се превърнат във възрастни със здрава психика? Какво се случва, ако не им се подаде ръка навреме, ако обществото и държавният апарат си затварят очите за явни несправедливости?

Винаги ми е трудно да чета за деца, които нямат шанса да израснат в любяща среда. Нали това е тяхно право? Е, няма такова нещо като равен старт или гарантирани човешки права. Ужасите се случват и не касаят само малката семейна единица, а цялото общество. Те обаче не изчезват, когато им обръщаме гръб. С прочитането на една книга също не правим света по-добър. Макар че… всъщност го правим. Защото литературата ни дава гледни точки към съдби, с които може никога да не се сблъскаме в ежедневието си, но трябва да знаем, че те са там. Така можем да приемаме по-лесно различното, да проявим емпатия и човечност.

Ето защо „Кестеновия човек“ не е лесна за четене – не само заради бруталните на места сцени на насилие, а и заради болезнените теми, които кореспондират с реалността. Свайструп споделя, че е преживял срив, докато я е пишел. Освен че паралелно е работел върху сценарии на два филма и един сериал, вероятно личните му преживявания в миналото са извикали трудни за преодоляване чувства и емоции.

Крайният резултат обаче е блестящ! Индивидуалните сюжетни линии са няколко на брой и плавно се преливат една в друга. Умът на читателя е буден през цялото време, защото заподозрените се сменят на няколко страници, а нови и изненадващи улики изскачат най-неочаквано. Удивително е, че в романа няма нито една излишна страница, никакво забавяне на темпото или неравностойна по смисъл част, която е сложена единствено за да запълни някаква празнина. Всяко изречение, описание и действие е точно на мястото си – факт, който читателя оценява с всяко следващо разкритие.

Ако си търсите книга, която да ви разсее и погълне със сюжета си, докато сте си вкъщи, силно препоръчвам да заложите на „Кестеновия човек“. Побързайте, преди да се е появила адаптацията на Netflix, защото не си представям филм, който да измести белетристичните умения на датския (вече мой любим!) автор Сьорен Свайструп.

Гледайте трейлъра за книгата на Harper Books:

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.

Още едно ревю за „Кестеновия човек“ прочетете в блога „Book Adventure Club“.

А откъс от книгата ще откриете тук.

[ + ]