fb
Ревюта

„Стичането“ на обстоятелствата

3 мин.

Илия Троянов - СтичанетоКак мислите, има ли причина всички ние сега да си говорим на този език, да имаме горе-долу еднакви ценности, сродни навици и отношение към заобикалящия ни свят? Спред Илия Троянов и Ранджит Хоскоте не само нашето, но и всички общества се формират по този начин чрез бавно и постепенно „стичане“ (confluence на английски, ако ще ви стане по-ясно) на културни влияния и традиции.

„Стичането“ е като различните ръкави на реките, става ясно в книгата – много източници, постоянна промяна, различна скорост на течението в различните „ръкави“, често и различни посоки, които накрая преминават в една обща… Така и различните културни влияния от епохите формират различни течения в изкуството и религията, но всички те са просто наследници на нещо, вече съществувало.

Едва ли ще се изненадате, когато прочетете, че различните политеистични религии имат едни и същи богове с едни и същи функции, но с различни имена. И въпреки често общия корен на тези имена, почитащите едните богове често изсипват целия си гняв и бойна мощ върху онези, които се кланят на другите. А сега следва големият шок – работата е същата и при религиите с един (върховен) бог! Общо взето еднаква история за Сътворението, за човешкото проявление на Земята, разказвана по малко по-различен начин начин и в различни векове. Всеки обаче е прав за себе си и дори си има собствено летоброене. Айде, стига вече!

В „Стичането“ има неща, които май не учим много усилено в часовете по история в училище – че най-силните градове, в които се развива културно древногръцката цивилизация, не са Атина или Спарта, а по крайбрежията на малоазиатските и африканските полиси; че Кръстоностните походи и Конкистата всъщност са сериозна форма на геноцид; че европейски хора на изкуството са ходели да работят за арабски и изобщо азиатски богаташи, както и обратното – арабски артисти са идвали в европейските княжества в началото на Ренесанса.

Книгата обхваща поне 3 хилядолетия в търсенето на доказателства за своята истина, като прихваща сходствата в литературно и религиозно отношение, което я прави почти христоматийна за културолози и литературоведи. Разбира се и за историците. Особено обществената тайна, че всяка война срещу терора всъщност е война срещу дадена религия (примерите на Троянов и Хоскоте стигат чак до Афганистан и Ирак в началото на 21. век).

Ще завърша с начина, по който завършва самата книга: „Да приемеш културата означава да се отречеш от противопоставянето, да се отречеш от противопоставянето, означава да приемеш културата“. С две думи: време е да излезем от черупките си!

Прочетете интервюто с Илия Троянов, където разказва от първо лице за написването на тази книга!

[ + ]