„Веднъж поставена, диагнозата аутизъм хваща в мъртва хватка цялото семейство. Започвате да ядете, да дишате и да спите с мисълта за аутизма. Борите се с аутизма всяка една секунда, в която сте будни, и заспивате с усещането, че сте могли -че е трябвало – да направите повече. Животът с дете аутист се превръща в непрекъсната надпревара с часовника, в стремеж да правиш още и още, и още.“
Аутизмът представлява състояние, засягащо начина на свързване и организация на нервните клетки в мозъка, което се отразява на вербалните и социални умения, водейки до промяна в поведението на човека. Дотук чухте мозък и проблем. Донякъде сте прави. „Искрата” (изд. „СофтПрес“) представя искрената изповед на една майка, чието момче страда от аутизъм. Книгата не е научно издържана и няма да ви даде отговори как да помогнете на вашето дете. Не ги търсете. Но Кристин Барнет ще успее да ви развълнува и да предизвика мисълта ви.
Писателката нарича своята книга „пътешествието на една майка и нейния изключителен син”. Ако на тригодишна възраст Джейк се затваря в свой собствен свят и лекарите го диагностицират с аутизъм, предричайки развитие му до степен да си връзва обувките сам, то на дванайсет години Джейк започва работа в университет, а по-късно е признат за дете чудо в математиката и точните науки. Успехът на Кристин Барнет е не само като майка, но и като възпитател, който успява да помогне в развитието на много други деца, намирайки индивидуален подход към всяко едно от тях. Авторката вярва, че всеки родител може да изгради мост до ума на детето си и да се постарае да навлезе в неговия свят. Защото до всеки ум има път, въпросът е да бъде открит.
Всъщност да бъдеш добър родител е цяло изкуство. Всяко родителско решение влияе на развитието на детето, изменя го, превръща го в човека, който ще бъде. При децата аутисти всяко решение, което родителят предприема, би могло да има критично последствие в развитието на детето. Всяка малка родителска грешка би могла да означава, че детето никога няма да пожелае да се довери отново. Но Кристин Барнет успява да ни убеди, че родителят трябва да бъде внимателен, търпелив и най-вече не трябва да затваря вратата пред бъдещето на своето дете, защото всяко дете е необикновено, ако има някой до себе си, който да го подкрепи и да повярва в неговите способности.
Тежкото бреме на родител с дете с аутизъм едва ли се изчерпва само с вярата в доброто. Но искрата надежда, която тази книга оставя в читателя, ни кара да мечтаем, че с повече сила, вяра и подкрепа от любимите хора, всяка трудност може да бъде преодоляна. Искрата в книгата не изразява само надеждата за бъдещето, тя изразява пламъка, който оживява във всеки от нас, когато прави това, което го вдъхновява и изпълва живота му със смисъл. Искрата на страстта, породена от любопитството към онова, което кара човек да се чувства жив.
„Искрата” е книга, която ни напомня, че всеки ден е ден на изпитания, но ако бъдем силни, любопитни към света около нас, ако правим всичко със страст и удоволствие и ценим любимите си хора, то удовлетворението от живота ще дойде под една или друга форма. Тя насърчава читателя:
„Никога не се страхувай да проявиш истинската си същност. Открий какво обичаш да правиш и го прави.”
Прави го с цялото си сърце! Прави го въпреки обществото, въпреки училището и въпреки всяка норма. Не учи в училище, а доизмисляй всяка теория. Не отивай на работа в мрачно настроение, а с ентусиазъм за нови приключения. Гори заедно с новия ден. И знай, че:
„Понякога това, което не правиш, е точно толкова важно, колкото и това, което правиш.”
Споменах ли, че книгата е по истинска история?
Това е историята на Джейк, разказана от самия него в TED. В този клип Джейк обеснява как училището и утъпканите пътеки понякога могат да се окажат пречка за ума на децата ви. Вижте тук:
