Днес се навършват 110 години от рождението на писателя Димитър Димов, автор на превърналите се в класика романи „Тютюн“, „Осъдени души“ и „Поручик Бенц“. Във връзка с годишнината на Димов Националният литературен музей организира изложба, посветена на живота му. Откриването на „Димитър Димов в писма и спомени“ ще се състои на 27 юни (четвъртък) от 11:30 ч. в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
През май тази година бе връчена и първата Европейска литературна награда за роман „Димитър Димов“, учредена под патронажа на кмета на Община Варна по повод годишнината от рождението на писателя. Приза получи французинът Жером Ферари за романа „Проповед за падането на Рим“, отличен и с „Гонкур“ през 2012 г.
Думите на доц. Пламен Дойнов – поет, драматург, литературен критик и един от членовете на журито на Европейска литературна награда „Димитър Димов“, изречени по време на церемонията по награждаването във Варна, обхващат мащабите на творчеството на писателя:
Дори следвайки на пръв поглед наставленията в първите години след 1944-а, авторът, или по-скоро неговият почерк, се съпротивлява. Така в „Тютюн“ има страници, които въпреки догмите, цензурата и автоцензурата, съхраняват копнежа по европейското, средиземноморското пространство, надникват в психологически бездни, търсят автентичното битие на изправения пред Голямата история човек. Това е скритата съпротива на онова, което най-общо наричаме талант. Може да звучи малко абстрактно, но в романите на Димитър Димов тази сила на почерка има съвсем конкретни измерения – воля за изграждане на художествени светове, в които българското и европейското живеят заедно.
Димитър Димов израства в бащината си къща в Дупница. От малък демонстрира влечение към книгите, физиката и химията и проявява интерес към изкуството. След смъртта на баща му на фронта през 1913 г. в Междусъюзническата война майка му се жени повторно. В София доведеният му баща работи като тютюнев експерт и Димов има възможността да изследва отблизо работниците и процеса на работа в тютюневите складове – ценен опит, който впоследствие ще му послужи в най-известното му литературно произведение.
Завършва Ветеринарномедицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1934 г., а девет години по-късно заминава на специализация в Мадридския. Връща в България през 1944 г. и по-късно става професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВССИ „Г. Димитров“ в София. Въпреки своята последователност и професионален опит в медицината, името на Димитър Димов и до днес се свързва главно с литературата.
Още в последните години в университета той учи испански език и започва работа по първия си роман – „Поручик Бенц“, който вижда бял свят в края на 1938 г. Автор е на повече от 20 научноизследователски трудове и на редица разкази, пиеси и пътеписи. Антивоенният му роман „Осъдени души“, повлиян изцяло от престоя на писателя в Испания, е преведен на сърбо-хърватски, унгарски и полски език, екранизиран е и му носи държавна награда. Най-известното му произведение – „Тютюн“ – се радва на цялостен превод на 18 езика, сред които немски, унгарски, испански, френски, японски, монголски и китайски, а части от него са преведени на английски, италиански, есперанто и арабски език.
Димитър Димов е председател на Съюза на българските писатели за две години. На 1 април 1966 г., на връщане от среща на писателските съюзи на България и Румъния, получава масивен инсулт и умира. Дъщеря му Теодора Димова тръгва по неговите стъпки и се превръща в една от най-известнит съвременни български писателки.
Снимка на публикацията: Wikipedia
