Знаете ли какво свързва най-силно Никола Саркози, Умберто Еко, Хилъри Клинтън и гръцките протестиращи с плакат „Тихо, да не събудим българите“? Не, не е лошото им мнение за България и българския народ. Свързва ги фактът, че са били „гости“ на блога „Бъзикилийкс“, след което се е получил доста сериозен скандал у нас. И понеже блогът на Чергар Чергаров е народопсихологически експеримент със сериозен привкус на политическа сатира, издаването на най-доброто от него в печатен вариант е сред издателските попадения на 2011 г.
Книгата „Апокрифна реалност“ изобилства от всичко, което българинът мисли за себе си – от това, че е част от мързелив народ, обичащ да бъде мачкан и третиран като „роби“ и минаващ под клишето „гледам-турски-сериали-пускам-есемеси-в-тъпи-игри-имам-кредит-и-ме-е-страх-да-напусна-шибаната-с-работа-заради-това-и-чета-книги-за-самопомощ“ (знам, попрекалих), че каквото и да се случва в държавата му, се примирява със съдбата си… Няколкото основни мотива, които се повтарят в книгата (кофти политици, народ-овце, банки-злодеи), са си май точно тези, за които обикновеният българин си говори на чашка ракия вечер с комшията.
Злободневни и остроумни, макар на места доста наивни, текстовете на Чергар са може би най-добрата политическа сатира, която можете да прочетете от български автор в момента. Много от тях са достатъчно зрели и добре написани, за да бъдат публикувани и в някоя от традиционните медии, но уви (а може би за щастие) ги виждаме единствено в блог, чийто адрес започва с „neverojatno“. Е, вече и на книга, което практически ги обезсмъртява.
Само трябва да се запитаме – това, че много хора вярват на текстовете на Чергар и ги смятат за истински (виж примерите в първото изречение) по-глупави ли ги прави или просто означава, че сме много, ама много прецакани в държава, където дори сатирата е напълно възможно да бъде истина…
