„Беше запомнила не каквото трябва,
а и много беше забравила.
Беше запомнила как се убива и мрази,
беше забравила как се расте.“
Какво трябва да притежава една добра книга? Въпрос по-скоро риторичен, възможните отговори – по-скоро относителни и банални. Някъде във времето, когато ме „тревожеха“ подобни мисли, попаднах на романа на Наоми Новик „Изтръгнати от корен“ и на думите на непоправимата Яга… Баба Яга:
„…няколко думи, няколко жеста, няколко билки и други предмети“ са необходими, за да оживее магията. Склонна съм да припиша същото заклинание на книгите, които най-силно ме вълнуват и успяват да заживеят в мен.
„Изтръгнати от корен“ (изд. „Екслибрис“) е роман с точните думи, премерените жестове, омайните билки, незабравимите характери, преливащ от славянски фолклор, магия и страст. Наоми Новик е създала, сякаш специално за мен (толкова лично е въздействието на разказа и героите й), нов свят за арена на нестихващата битка между доброто и злото. Вълнуващ свят на тайнствени мъже, неподозиращи силата си девойки и враг, който превръща любовта в оръжие, а победата в поражение. Неизкоренима поквара, която има име, но няма ясни очертания и граници.
Лесът е мислеща, действаща и необяснима сила, която нараства все повече с всяка изминала година, храни се със смъртта и натрупаното ожесточение у хората, от злото в тях и мъката им.
Как се противопоставят жителите на Долината? Страхуват се и, водени от страха си, предават в ръцете на Змея по едно момиче на всяко десетилетие.
И защото нищо в тази книга не е такова, каквото изглежда на пръв поглед, Змеят не е студенокръвен, люспест и с криле, не бълва огън (е, поне не от устата си) и няма никакво желание да яде или озлочестява девойки.
Змеят е магьосник, движен от страстта си към магията и стремежа си да я превърне в изкуство. Той се сражава неуморно с Леса, но не очаква възхищение или благодарност. Обречен е да бъде неразбран, приел е ужасяващите (и неверни) песни и приказки, в които е главен герой, а вековната му мъдрост го е научила, че е най-добре да не се занимава с хората.
На неговата сила и прецизност Новик противопоставя една постепенно осъзнаваща силата си интуиция. Агнешка – най-недодяланото момиче от селото, е последната избраница на Змея (да се насладим още веднъж „на дима и гърма на името му“). Този избор хвърля в смут жителите на Долина и е началото на поредица от трагикомични сблъсъци, които завършват „с простия, наивен ужас“ на реалната битка със Злото. Битка без предварителен план и без достатъчно умения и знания.
Но ситуацията е овладяна, или поне така ни се струва…
Злото и доброто нямат само едно семе. Те са като растение, което пръска много семена и се надява част от тях да поникнат и да дадат плод. Страданието и омразата пускат корени до сърцевината на човешкото. Те могат да отровят почвата, но ако са останали смели души, натежали от съжаление, тъга и разкаяние – останала е и надежда.
В „Изтръгнати от корен“ героите, движени от невидимите връзки с дома и любовта, се противопоставят на жадните за отмъщение, които са пили толкова дълго от извора на омразата, че са запомнили не каквото трябва, а са забравили най-важното. Битката е тежка и кървава, трудно е да се каже кой побеждава, а борбата няма да спре, докато ги има хората.
Прочетете и вдъхновяващото ревю на Габи Кожухарова.
