Когато разбрах, че има автор, който ще идва за пети път в България, а аз още не съм чела нищо негово, честно казано, леко се засрамих от себе си. Името на Етгар Керет доскоро беше подминавано от мен, въпреки че той вече си има достатъчен брой почитателки сред моите колежки. :) В очакване на новия му сборник с разкази „Седем добри години“, чиято премиера ще се състои довечера, бързо се взех в ръце и моментално реших да не губя повече време, а да наваксам с поне един от по-старите му сборници. Но кой от всичките да избера?
Спрях се на „Изведнъж на вратата се чука“ (изд. „Жанет 45“). Решението бе взето бързо, след като прочетох ревюто на Габи и особено след като попаднах на долния цитат за книгата:
„Ако мястото в сърцето ви, съдържанието на портфейла ви или дължината на списъка ви с книги за четене не позволяват повече от един сборник с разкази тази година, изберете „Изведнъж на вратата се чука“.“
LA Times
„Изведнъж на вратата се чука“ съдържа 38 разказа, които веднъж прочетени, сякаш помитат след себе си всички други, до които си се докосвал досега. Още в самото начало на първия разказ разбрах, че в моя свят внезапно се е отворило място за нов любим писател – Етгар Керет. Историите, които той създава, са истински до болка, смешни до сълзи и понякога нереални като детска приказка. В тях безспорно има някаква магия и това, което най-много ми харесва в стила на Керет, е размаха, с който пише. Раз, два и хоп – ето ти един разказ, който ти отваря широко очите и устата едновременно, зашлевява ти словесен шамар за чудо и приказ. Някои разкази, засягащи неудобни и скандални теми, които са отвъд моралната граница, може би ще се сторят твърде откровени на някои от читателите, но пък такъв е животът все пак. :)
Моите любими истории в този сборник са „Страната на лъжите“, „Да дръпнеш цип“, „Какво носим в джобовете си“ и „Златна рибка“, който за първи път беше публикуван в „Аз чета“ със специалното разрешение на автора като подарък за сайта. Направи ми впечатление рамката, заложена в книгата с подредбата на разказите, най-вече с първия и последния. Хареса ми и това, че в началото на книгата има информация за автора и преводачката, както и предговор от самия Керет. Накратко, оформлението и съдържанието на този сборник са меко казано прекрасни!
За мен „Изведнъж на вратата се чука“ е от онези книжни джакпоти, които или сам намираш, или някой трябва да ти подшушне, за да заложиш точно на този автор. При мен се получи второто, за което съм искрено благодарна на Габи и Пав. И смятам да продължа със залозите на късмета, като на свой ред подшушна поне на още няколко човека за тази печеливша комбинация.
Още ревюта за книгата може да прочете при Книжен Петър, Книжен Жор и в блога на Изумен.
Прочетете още и интервюто с Етгар Керет за „Аз чета“ при първото му посещение в България през 2010 година
Не пропускайте и ревютата за другите сборници с разкази на Керет, издадени до момента на български: „Асамтой„ (2013) от Габи Кожухарова, „Момичето на хладилника“ (2011) от Митко Аврамов, „Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог“ (2010) от Митко Аврамов. Прочетете и съвместното ревю на първите два сборника на Керет от Павлина Радославова.
