„Хората влизат и излизат от живота ти. За известно време те са целият ти свят, те са всичко. А после, един ден, вече не са. Никога не се знае колко време ще останат при теб.“
Продължението на „До всички момчета, които съм обичала“ пререди всички книги, които съм започнала, и най-нахално обсеби цялото внимание, което до момента се полагаше на тях. Нямах търпение да прочета „P.S. Все още те обичам“ (изд. „Ибис“), но, признавам, съвсем не очаквах да ми хареса толкова много!
Истината е, че в края на първата част исках да узная повече за развитието на връзката между Лара Джийн, Джош и Марго. Очаквах продължението да е насочено основно към тях тримата, евентуално с намесата на Питър в цялата какафония между сестрите Сонг и готиния съсед. Но! Едно голямо НО – подценила съм авторката. Подценила съм я, и то много.
Във втората книга Джени Хан не си позволява да „разтяга локуми“ и само да надгражда върху конфликта, познат ни от първата част. Авторката не само развива историята по различен начин, но го прави и брилянтно. Сега ми се иска да хвана двата романа за ушите и да ги подаря на първата намръщена тийнейджърка, изпречила се на пътя ми, за да я накарам и тя да чака с нетърпение края на трилогията, който ще излезе съвсем скоро – в началото на следващата година.
В „P.S. Все още те обичам“ животът на средната сестра Сонг се превръща в безпощадна тийнейджърска главоблъсканица. Освен че трябва да се справя с любовната каша, в която се е забъркала, Лара е изправена и пред други тежки житейски изпитания. Бившето гадже на Питър, което по стечение на обстоятелствата е и бившата й най-добра приятелка Дженевив, й създава главоболия.
В живота на повечето момичета (за момчетата не знам) старите приятелки често оставят след себе си дълбоки следи, спомени и въпроси. Ехото на миналото се отразява в настоящето на всички ни, а не по-малко объркани са чувствата, които изпитват една към друга тези млади дами. Възлите в голяма част от сюжета на поредицата са се заплели точно тогава, когато двете са спрели да бъдат като сестри.
Джени Хан (снимка: Facebook)
Сред любимите ми аспекти от книгата е, че главната героиня постоянно приготвя нещо сладко – торти, бисквити, мъфини, палачинки, каквото се сетите. В това си занимание тя влага цялата си душа, а то й помага да се отпусне и да стопи ледовете в отношенията си с хората, когато е нужно. На няколко пъти едва се стърпях да не се затичам към кухнята, вдъхновена за приготвяне на сладкиши. Веднъж дори успях да съчетая правенето на кокосови палачинки за закуска с четенето на романа.
Другото ми любимо качество на Лара Джийн е, че тя продължава да върви по стъпките на кака си Марго и често посещава старчески дом „Белвю“, за да организира забавления за възрастните хора, живеещи там. Тя се раздава много за това място, но хората в него й отвръщат с още повече. Защото точно тук Лара Джийн намира жени, които да изслушат проблемите й, да й помогнат да разбере себе си и да й дадат съветите, които всяко младо момиче трябва да получи от майка си. Да, дори и за секса, така че не си представяйте скучни бабки – няма да четете за такива.
Героинята е изгубила собствената си майка много отдавна, а се притеснява да споделя с баща си, който иначе не би имал нищо против. Точно тук се разкрива и истинската причина да харесам романа толкова много – той би дал на всяка една тийнейджърка напътствията, от които най-много се нуждае на тази възраст, но по някаква причина не достигат до нея в семейната й среда. В реалния живот не всички родители се сещат, че първо трябва да бъдат приятели на децата си, а и децата обикновено се вслушват в думите им едва тогава, когато ги чуят и от някъде другаде.
Моят призив към всички момичета е да дадат шанс на Джени Хан, защото тя може да се окаже новата им най-забавна и близка приятелка. Още по-силно насърчавам и вас, родителите, които все още не сте намерили пътя към тайните кътчета в душите на дъщерите си, да им подарите тези книги, а и да ги прочетете и вие – после ще ви е по-лесно да поговорите по трудната тема за гаджетата. И още нещо – ще накарате момичетата си сами да поискат да бъдат отговорни и организирани като Лара Джийн. Защото тя е просто прекрасна, макар и да не е безгрешна. Каквито не сме били ние, нито могат да бъдат децата ни.
