fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„До всички момчета, които съм обичала“ – роман за едно порастване

4 мин.

В разгара на лятото на вече отиващата си 2017 г. се сдобих с „До всички момчета, които съм обичала“ (изд. „Ибис“) на Джени Хан. Книгата беше част от съдържанието на юбилейната кутия BOPS на Алекс и Райс от „Четат ли двама“. Дори и да не беше там, пак щях да си я купя, за да я чета на морето. Сигурна съм, че щях, защото романът придоби главоломна популярност във Фейсбук още преди да се появи на пазара и беше представен като една страхотна тийн история. За мен това си е истинска провокация. Колко от вас пораснаха, а още обожават да четат книги, разказващи за младежи на по 15-16 години? Лично аз никога няма да стана достатъчно голяма, че да спра да обичам YA литературата.

Сюжетът разказва за момичетата Сонг, три сестри полукорейки на различна възраст, които са загубили майка си при злощастен инцидент. Запознаваме се с тях през погледа и мислите на средната – Лара Джийн. По-голямата – Марго – заминава да учи в чужбина и Лара трябва да я замени в домашните й задължения, едно от които е да се грижи и за най-малката – Кити.

Лара е от момичетата, които отрано са намерили начин да се сбогуват с хората, или поне с чувствата си към тях, като им ги признаят. По-точно – като им напишат писмо, което никога да не изпратят.

Когато пиша писмото си, не спестявам нищо. Пиша го, сякаш той никога няма да го прочете. Защото няма да го прочете. Изливам в писмото си всяка своя тайна мисъл, всяко впечатление, всичко, което тая в себе си. А щом приключа, го запечатвам, адресирам го и после го прибирам в синьо-зелената книга за шапки.

Всъщност, строго погледнато, това не са любовни писма. Пиша ги, когато вече не искам да съм влюбена. Те са моето сбогуване. Защото, след като напиша писмото, вече не съм погълната от всепоглъщаща любов.

Един ден обаче миналото на Лара Джийн сякаш я напада, защото собствените й мисли се превръщат в публично достояние. Но как? Кой й причинява това? Тайните писма променят не само нейния живот, а и този на хората, които са й най-близки. И как иначе, щом много отдавна едно от тях е било адресирано към Джош – гаджето на Марго.

Трудно ми е да определя дали сюжетът очертава само любовен триъгълник или цял четириъгълник, защото към него ще се присъедини и Питър – един от съучениците на Лара Джийн, в когото е тя била влюбена като по-малка. А сега, когато вече му е казала „сбогом“, той се превръща в нейно гадже. Но не както си мислите.

Джени Хан ни запознава с героите толкова отблизо, обрисува ги така пълнокръвно с думите си, че почти можем да се заблудим как сме се здрависали с тях на живо и сме се оказали много близък, макар и страничен наблюдател на тяхната история. Романът е изключително приятен и лек, а същевременно засяга най-важните и смислени теми от живота – за семейството, за любовта, за приятелството и най-вече за способността да усетиш разликите между последните две.

Всякo допълнение към казаното дотук ще се окаже спойлер, затова ще замълча и ще ви оставя сами да прочетете „До всички момчета, които съм обичала“, за да се подготвите за втората част. Лично аз вече нямам търпение и се радвам, че „P.S. Все още те обичам“ излиза (днес) на 21 ноември и не ми се налага да чакам повече.

Още ревюта за романа можете да прочетете в блоговете „Книжни Криле“, „justonebooklover“, „Books are Magic“, както и да гледате отзивите в book tube канала „Книжна среща“.

[ + ]