fb
Ревюта

„Къде си, Аляска?“, къде си…

3 мин.
Kade si, Alyaska? John Green

Kade si, Alyaska? John GreenЖивотът, за щастие, често е достатъчно благосклонен и ни среща с важни хора. Не важни за обществото или човечеството като цяло, а само за нас. Хора, които с лекота (а често дори без да го осъзнават) дават отговори, които дори не сме знаели, че търсим. Помагат ни да стигнем до прозрения, които са в състояние да обърнат живота ни, да го обогатят и осмислят. Такъв човек е Аляска.

Героинята на Джон Грийн връхлита живота на Майлс Халтър, безмилостно се настанява в мислите и сърцето му, разтърсва го и го провокира. Най-сетне той започва да живее. Не да върши това, което се очаква от него, а сам да избира посоката си. И той жадно се вкопчва в тази промяна.

Джон Грийн отново със страст разглежда любимите си теми за страха, любовта, смъртта и неизбежната им взаимосвързаност. Пренася ни в колеж, където бунтарството лесно се бърка със зов за внимание, а дисциплината – с липса на смелост и характер.

За втори път (след „Вината в нашите звезди„) авторът ме очарова с живите герои, които успява да опише. Те са странни, променящи се и с лекота се привързваме към тях. Макар книгите му да са насочени предимно към млади читатели, Грийн е автор, когото аз лично много харесвам именно заради обичта, с която разказва. Той обгрижва, изследва и предизвиква персонажите си, поставя ги в ситуации, с които не знаят как да се справят. Точно в такива ситуации те израстват.

Аляска е бунтарят, който всеки от нас тайно (или не) си е мечтал да бъде. Изпитващ отвращение към правилата, забраните и задълженията, с които сме затрупани. Небоящ се да се втурне към това, което желае в момента. Смел и безотговорен. Шиши (прякорът на Майлс) вижда в нея всичко, което не е и което дори не мечтае, че може да бъде. Срамежливият младеж, когото много добре познаваме. Може би именно за това с лекота печели симпатиите ни и ни увлича в разказа си.

„Къде си, Аляска?“ е поредният силен роман на Джон Грийн, с който се утвърждава в личната ми класация. За „Вината в нашите звезди“ чух мнения, че можел да докара диабет на четящия. Ако това е така, то „Къде си, Аляска?“ е десертът, който се колебаем дали да похапнем, а в последствие сме доволни, че сме си позволили. Джон Грийн вероятно не е автор, който ще промени историята на литературата. За сметка на това е безценен, когато имаме нужда да бъдем развълнувани и изкушени с щипка романтика.

Не пропускайте да прочетете още ревютата на Габи Кожухарова за книгите на Джон Грийн: „Вината в нашите звезди“ , „Къде си, Аляска?„  и „Хартиени градове„, както и на Митко за „Вината в нашите звезди„.

 

[ + ]