Александра е вторият стажант от лятната ни програма, който ви представяме в рубриката „Как четеш“. Алекс учи журналистика в Софийския университет и е запален почитател на книгите и киното. Ето и повече за читателските й навици:
Какво са книгите за теб?
Подозирам, че те са виновни за бръмбарите и развинтените дъски по пода на мисловния ми дворец. Високите очаквания към света и хората, романтичната нагласа, розовото, сетивата за изкуството, за смеха, за драмата…всичко е заради тях.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
„Ана Каренина“. Старая се да чета само умни книги и много произведения ми влияят силно, но Толстой е друга вселена. Мисля, че никога няма да спра да говоря за руските гари, огромните рокли, любовите, драмите и мъчителните тъги на този роман. Гениално четиво. Тежко, бавно, лично. Именно заради „Ана Каренина“ започнах да уча руски език. Другият ми любим гений е Харуки Мураками. Когато го чета, се превръщам в персонаж от книгите му и забравям, изтривам и тотално заличавам т.нар. „реалност“. Потъвам в дим, косата ми става черна, всичко е Beatles, всичко е самота, любов, интимност, търсене, философия. Обичам го това усещане.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
О, не. Храната и книгите ми не се срещат никога. Трохи, петна, капки…не, не.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Кафе, разбира се. Създадено е, за да се пие в компанията на книга. За щастие си имам чифт розови очила и успявам да видя сутрините си като много важен ритуал, включващ одеяло, очила, огромна чаша с кафе и книга. Велико е. И няма значение колко е часа.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
На кого му допада идеята за „драскане“? Обикновено се движа с много тефтери около себе си. Някои са почти дневници, други приютяват разказите ми, идеите ми за статии, цитати, телефонни номера, рисунки и какво ли още не. Разбира се, имам няколко тефтера за цитати от книги, но намирам за досадно да спирам четенето си и да преписвам. Отбелязвам си страницата и цитата с молив. За някои хора това е ужасно, но за мен не. Това е моята книга и в нея са моите цитати. След време препрочитам някое произведение и откривам отбелязан пасаж, осъзнавайки, че все още ме преобръща така силно, както първия път…или пък не мога да разбера какво съм намерила в тези редове, че чак съм ги отбелязала. Това е комуникация със себе си. Е, след като прочета книгата, посягам към тефтера, пускам си отнесена музика, сядам на бюрото и започва голямото преписване.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Фен съм на книгоразделителите и имам много, но понякога остават сгушени в някоя книга и изчезват от полезрението ми. Като онези малки черни фиби, които винаги се губят. Понякога, но значително по-рядко, си отбелязвам с програмата на някой театър. Не мога да дишам без театър. Но най обичам да отбелязвам с любими и специални картички, които също се превръщат във фиби понякога. После си купувам нова артистична картичка, докато и тя не заспи в някоя книга. Омагьосан кръг.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете, но художествената е по-специална. По-любима.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Аз съм от онези типове, които душат книгите и галят страниците. Често докато чета обръщам корицата и се втренчвам в нея. Разбира се, ако корицата е добра. Хартиените издания са своеобразна поезия. И това, че книгата е тежка, е част от нея. Това, че заема място в чантата, я прави това, което е. На бюрото стои красиво и се чудиш накъде да я завъртиш, че заглавието да не е надолу с главата, но и корицата да е отгоре. Отваряш я сутрин и ароматът те поглъща. Четецът няма тази душа, тази енергия. Да, книгите си имат души и енергии. Опасявам се, че някой ден ще се наложи да ползвам електронната джаджа за книги, които трябва да прочета още преди да са влезли в печатница и тогава бих го направила, защото просто няма друг вариант и е част от работата ми. Но вероятно след това ще си купя същата книга и ще я прочета отново на хартия.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Бих искала да поставям разделителя след края на главата. По-завършено е, но често се случва времето да не работи в моя полза и да не стигат минутите за края на главата. Тогава спирам, когато часовникът започне да крещи и наистина се налага да оставя книгата.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Разбира се. Правила съм го няколко пъти. Когато чета, искам да чета с любов и възхищение. Много е важно книгата да бъде прочетена в точния момент и с правилната емоция. При мен има значение и сезонът, чувствителността, къде се намирам в житейския си път, какво е състоянието на личността ми, в какъв етап е Аз-ът и какво търси в този миг. Всяка книга, песен, постановка, изложба…всичко трябва да се изживява с всички сетива. Да боли, да вълнува, да преобръща. Иначе няма никакъв смисъл. Веднъж се случи да започна нещо на Карлос Руис Сафон. Казах си „Какво е това? Не, не…“ и оставих книгата. След година й дадох втори шанс и я изчетох за няколко дни. Пропаднах в нея и се влюбих. Както с хората. Просто трябва да е правилното време.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Да. Това е една от най-сладките черти на книгите. Когато четях „Алексис Зорбас“ бях малко озадачена. Беше малко по-балканска, отколкото мога да понеса. Почти до края на книгата не бях сигурна дали това е моето или не. Все още не съм. Имах някои проблеми с този роман. На последните страници плаках. Не беше логично. Беше любов.
Какво четеш в момента?
В момента чета „Пътуване към себе си“ на Блага Димитрова, биографията на Мерил Стрийп „Винаги тя“ и френското издание на „Добър ден, тъга“ на Франсоаз Саган. И съм много щастлива от тази комбинация.
Коя е последната книга, която си купи?
Тук за жалост съм олицетворение на клишето. Постоянно си купувам книги, дори и портмонето ми да е почти празно. Не мога да устоя на книжарниците. Трупам в нас, а времето не стига за всичко, но последната покупка беше въпросното издание на Саган, „Френски мислители“ на Исак Паси, „Как да пътуваме зад граница“ на Джеръм К. Джеръм. 
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Една с разкази, една с поезия, една с пиеси, една биография, една историческа или нещо за астрономията (напоследък се опитвам да проумявам космоса) и един-два романа. Комбинацията от всички е една приказна лудост, прекрасен книжен хаос.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Вкъщи сутрин с кафето и, разбира се, по всяко време в трамвая. Бавните и скърцащи градски трамваи са любима моя метафора, философия и вдъхновение. Пътуване към други светове и вселени.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания. Вероятно просто все още не съм срещнала поредицата, която да преобърне света ми.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Има. „Ана Каренина“. И Мураками. И Квазимодо и Есмералда. И Елин Рахнев. И…добре, ако ми опрат пистолет в главата и помолят за едно заглавие, това ще е „Ана Каренина“.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
У дома имам книги навсякъде. Няма конкретна подредба. Имам специален рафт за най-съкровените четива и място за онези, които са купени с огромна любов, но все още чакат реда си. Всъщност аз самата нямам необходимия ред вътре в себе си…как да успея да подредя книгите си по заглавия, издателства или цветове. Това не е за мен.
