fb
Ревюта

„Канела“ от Елин Рахнев – поезията като изящна плетеница от чувства

2 мин.

Елин Рахнев - КанелаМного е трудно да се пише поезия и още повече за „Канела“ (изд. „ICU“) на Елин Рахнев. Толкова съм омагьосана от книгата, че ми е неудобно от слабостта на езика ми, а така ми се иска да говоря и пиша за нея…

Новото красиво издание с илюстрации от Кольо Карамфилов направи истински фурор в социалните мрежи още преди отпечатването си. Все по-рядко ходя на литературни събития, особено поетични, защото осмислям и усещам по-добре стихотворенията, когато ги чета сама в пълна тишина.

Някак чувствах, че това ще е изключение, и не сбърках – заведението беше пълно с хора, които искат да получат автограф от Елин, да го видят, да го чуят, да усетят особената атмосфера. Колко често има подобно вълнение около книга с поезия?

Може би най-срещаната дума в стиховете на Рахнев е „мигли“. Те са навсякъде – пърхат, привличат, погубват, около тях има някаква святост и недостъпност.

какво ти е кажи ми, един елин отместил се встрани от
всички живи, клакьор на миглите ти, но и на смъртта,
напиващ се със санд, пиаф и други мили. Той нито знай
къде е, нито кой е…Защо повярва в порцелановите рими,
защо не го остави вътре в тях да мре, да гаснe там, да
да гине. Кажи ми, моля те, кажи ми…

Елин Рахнев - Канела

източник: bnr.bg

И аз неусетно приемам трептенето им за конституция, за сладка обреченост. В страниците витаят толкова много аромати, купеста тъга, видения – всички напоени с нежност и възхищение пред любовта, жената, живота. Наркотичното обожание е опияняващо, метафорично, сензитивно, рахманиново, то е фадо, страст, невени и естетика, вихрушка от задъхани редове и смисли.

Когато стърготините на тялото ти се омесват с бистрото
небе. И под капачките на коленете ти звучи рахманинов
е много хубаво. И аз не помня вече други светове, поезии,
възторзи. А само този. И как да продължавам по-натам. И
как да влача тялото си сред града. И как да се сплотявам с
хора, общества, идеи.

Трудно е да се пише за Рахнев, нужно е да се чете, да се осмисля, да се усеща, да се визуализира. Поетиката му е опит за разбиране на времето, на места цинична и груба, но винаги откровена и изискваща вниманието на читателя. Рядко изпитвам толкова нежност към книга, но „Канела“ се е отпечатала в сърцето ми с всеки един детайл – с илюстрациите, изящната корица и фантазията на думите.

[ + ]