Андрей Велков е роден на 17.01.1977 г. Завършил е политология в СУ и маркетинг в УНСС. Има разнобразна трудова биография, като през последните години се занимава със собствен бизнес. Успешно балансира между съзидателното и разрушителното начало в себе си. Автор на „Български психар“ и „Хрониките на Звеното„. С огромен интерес решихме да го попитаме как чете и ето какво ни споделя Андрей:
Какво са книгите за теб?
Приятели, учители, пътеводители, врати към хиляди нови светове. Не мога да живея без книги. Гледам винаги да съм заобиколен от много.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Всяка книга ми влияе по някакъв начин и оставя нещо ново в мен. Не мога да кажа една конкретно, но ще спомена разказите на Селинджър, „Дюн” на Франк Хърбърт и „Пътеводителя” на Адамс, като книги, който са ме белязали завинаги.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Вода или чай.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не обичам да се драска по книгите. Не си записвам пасажи, по-скоро запомням посланието и понякога разлиствам книгата, за да го открия и прочета по нов начин и под нов ъгъл.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Рядко ползвам книгоразделители или подобни, обикновено запомням страницата и затварям книгата.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете, но превес има художествената. Случвало се е обаче, когато ме интересува някоя тема, да погълна голямо количество нехудожествена литература, за да се информирам.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Въобще не ме интересува от какво чета първоначално. Историята ми е важна. Мога да чета от хартия, четец, компютър, телефон… Когато заобичам някоя книга, си купувам задължително хартиеното издание.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Понякога имам проблем със спирането не при прочитането на главата, а на цялата книга. Изградил съм си системи за контрол обаче и вече мога да спирам по всяко време. Смятам, че един от компонентите на щастието е да можеш да четеш колкото и когато си поискаш.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Абсолютно. Мога. Но се случва рядко.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Разбира се. Дори го приемам като плюс, ако някой автор ме нервира умело с персонажите си.
Какво четеш в момента?
Точно започнах „Зовът на кукувицата” на Роулинг. Интересно ми е какво е сътворила. Паралелно препрочитам едни разкази от Урсула Ле Гуин и с наслаждение бавно чета „Zen in the art of writing” на Бредбъри.
Коя е последната книга, която си купи?
Преди няколко часа си купих „Тук няма място за старци” и „Пътят” на Кормак Маккарти. Последна значима находка – случайно си намерих биографията на Селинджър „По-горе билото” от обява в някакъв сайт. Останах много доволен.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Винаги по няколко. Сменям според настроението.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Нощем, след 01:00 в леглото. Посрещнал съм много изгреви, защото не мога да спра да чета. Иначе мога да чета навсякъде и по всяко време.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Всякакви ги предпочитам.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
С течение на годините съм се превърнал в нещо като библиотекар-съветник за приятелите си. На всеки препоръчвам нещото, което смятам, че е подходящо за него/нея в този момент. Иначе конкретно – напоследък препоръчвам много новата книга на Радослав Парушев „Отвътре”.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По жанр. Но всъщност моята библиотека още не съществува. Сега просто притежавам доста книги. Един ден ще имам специално красиво и просторно помещение, където те ще живеят.
