Хората я свързват преди всичко със спорта. Бианка е национален състезател на България по художествена гимнастика, в периода 1982 г. – 1989 г. Тя е от плеядата „Златни момичета“ на българската художествена гимнастика. Абсолютен световен и европейски шампион, в категория „индивидуално“. Бианка е вписана в Световните рекорди на Гинес за най-голям брой максимални оценки, получени на състезание по художествена гимнастика, печели всички пет златни медала – в многобой, лента, бухалки, въже и обръч.
Благодарение на тези свои занимания, Бианка пише първата си авторска книга – тип биография „В името на голямата цел …Зад кадър”, която предизвиква доста голям интерес и естествено широка дискусия „Кой – крив, кой – прав!” За своята книга Бианка споделя: „Надявам се, че хората прочели книгата ми, са си направили изводите за „онова време”…което като гледам сега „улиците” на София… май не се е променило много. „
В момента Бианка работи по нов проект – пише роман за любовта и е щастлива, че изд. CIELA организира Курс по Творческо Писане, който се радва на голям интерес и посещаемост. „Убедена съм, че това, което ще научим, ще бъде изключително полезно за всички участници в него.“
Ние пък, провокирани от този неин интерес към писането и любопитни да научим какво чете, се допитахме до нея самата и вижте какво още ни разкри тя:
Какво са книгите за теб?
За съжаление имаше един доста дълъг период от юношеските ми години, когато нямах възможност да чета книги. До 7ми клас четях много художествена литература, задължителна за часовете по литература тогава. След което, големият спорт ме завихри и …както обикновено става – за да имаш едно, трябва да се откажеше от друго… Започнах да чета късно, но за това пък, като че осмислях нещата по-добре. Вече от гледната точка на възрастта и опита.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е накарала да се замислиш и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
Не мисля, че книга би променила живота ми. По-скоро съм намирала отговорите на въпросите, които са ме интересували. И винаги съм чела точната книга, за точния въпрос, който ме е вълнувал, в точния момент, някак си без да го търся! Това лято в Барселона, съвсем случайно…или пък не… ми подариха една малка книга на Албер Еспиноса – „El mundo Amarillo” на испански език. Направих си труда и я прочетох, не крия – не без помощта на GoogleTrans, защото истински ме заинтригува. След това открих, че е издадена и в България и преводът е доста точен (б.ред. Книгата е преведена на български от изд. Жанет-45 със заглавие „Светът в жълто“) ! И все пак…няма сравнение, когато четеш от оригинала. Та, в тази тънка наглед книжка открих много истини за смисъла на отношенията с хората, открих отговорите, които ме вълнуваха това лято. 
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Никога! Дори и дъвка не дъвча. Обикновено съм „мулти-действена”, ако мога да се изразя така, но когато чета – правя само това, без нищо странично.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Нищо! Нито пия, нито ям…Отслабвам? Затова понякога ми се иска да можех да отделям повече време за четене!
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Ако книгата е лично моя – Да! Обожавам да подчертавам изразите, направили ми впечатление. Така, тя – книгата, става още по-моя! След време като я разгърна отново, виждам къде съм била, какво ме е вълнувало, какво е било нивото ми тогава.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
С каквото ми попадне. Но никога не подгъвам страници!
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Предимно художествена.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Електронните ме закотвят пред монитор, телефон, някакъв вид екран… Предпочитам добрия стар хартиен формат.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Понякога се налага да я оставя и по средата на изречението… Но после, се връщам няколко страници назад за опресняване… Хубавото е, че книгата винаги има търпението да те изчака…да узрееш, за да й обърнеш внимание. „Селестинското пророчество” ме чака цели 6 месеца на нощното ми шкафче, докато не я отворих ей така, на шега и не я изчетох за две нощи.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Не ми се е случвало да попадам на такава книга. Но ако не ми е интересна или ми върви трудно като стил…нямам скрупули да я оставя… Докато не й дойде времето и тя да бъде протчетена.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Ай! Никога не съм се дразнила от негативните герои. Те са солта на едно произведение. Спрямо тях припознаваме положителните. В момента се забавлявам с писането на един роман за живота и любовта. Установявам, че с голяма любов разработвам лошия образ. Като че, всеки от нас иска да е малко лош и малко луд ,точно като негативния герой, който има смелостта да направи или каже онова, което самите ние – не можем или се страхуваме.
Какво четеш в момента?
Три книги едновременно… „Ангелополис” на Даниеле Трусони (2-та след „Ангелология”), „Проклятието на жабата” на Емил Андреев и „Любовта на 45-годишния мъж” на Калин Терзийски, която си купих преди 4 дена.
Коя е последната книга, която си купи?
Горепосоченият роман на Калин Терзийски…, който е …НЕВЕРОЯТЕН!!!
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
….. Като Наполеон съм! И у дома съм така…правя по 100 неща едновременно. Стар навик от спорта.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Спалнята.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Не ги деля на поредици или на самостоятелни.Зависи от начина, по който са написани или преведени, от фабулата и развитието на действието…от личния ми период, в който се намирам. Но разбирам, че е много трудно една книга да те държи в постоянно и непрекъснато любопитство или напрежение от първата до последната страница. Има абзаци, които се връщам и препрочитам десетки пъти с удоволствие, защото съм открила нещо в тях, а има и такива, за които забравям още на следващата страница.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Всеки от нас е различен и харесва различна литература, в различните етапи от живота и развитието си. На мнение съм, че книгата открива читателя си, а не обратното.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
У дома има огромно количество качествена медицинска и научна литература, благодарение на съпруга ми, който е лекар. Той е заел огромно пространство и на където и да се обърнеш в къщи, виждаш книги, книги и пак книги… Но съм се заела да му дам достоен отпор с художествена литература, така че…след време май ще имаме нужда от още по-обемисти библиотеки. Когато пътуваме, а ние често го правим, най-голямата ни грижа са кашоните с книгите! Най-необходимите и важни, винаги пътуват с нас. Големи пътешественици са.
