Божила Симова е репортер на предаването „Директно“, а отскоро и на сутрешния блок на телевизия Bulgaria ON AIR – „България сутрин“. Зрителите я познават с репортажите ѝ, с които успяваме да си поемем толкова необходимата сред лошите новини, „глътка въздух“ позитивизъм. Нарича себе си мечтател и вечен търсач на доброто, с усет към онези герои и истории, които не просто информират, а докосват вътрешния ни свят.
„Като дете ме приспиваха с приказки, израснах с книгите. Мисля, че те оказаха голямо влияние и за избора ми на професия. Още като ученичка разбрах, че разказването на истории е страст, нещо, на което се отдаваш напълно, или просто не се занимаваш. Мисля, че това беше и моментът, в който избрах журналистика, но и за миг не се поколебах да кандидатствам българска филология. А днес вече съм и магистър по връзки с обществеността. Нали знаете, че често питат хората без какво не могат. Е, аз не мога без пътуванията, спорта и поезията. Последната, наричам – моята вечна спасителка.“
Вижте повече за книжните навици на Божила по-долу.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Няколко са, но бих отделила две, които определено успяха доста дълбоко да „поразбъркат“ нещо у мен. „На изток от рая“ на Стайнбек – открих я още в 9-и клас. Мисля, че периодично имам необходимост да я препрочитам отново и отново. Другата е „Идиот“ на Достоевски.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Шоколадът винаги е добра идея :)
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Всички сме виждали онези красиви, идилични снимки в социалните мрежи – пухкаво одеяло, чаша чай, уют и книга. Любимо ми е да си крада подобни мигове и да си създавам същата обстановка.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Идеята дори да отбележа нещо с молив ме ужасява. Идва от огромното ми уважение към книгите. Ако искам да отбележа нещо, обикновено го правя с листче или картичка.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Много често с визитки :)
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете – гледам да ги редувам.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Мисля, че винаги ще остана заклет фен на хартиените издания. Все още успявам да „удържа фронта“, що се отнася до технологиите и книгите. Те присъстват достатъчно в живота ни и без това. Обожавам миризмата на нова книга и докато мога, избирам да чета така.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Старая се да дочитам главите докрай.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Винаги съм била на мнението, че книгите ни намират в точно определения момент. Имало е книги, които не са попадали у мен навреме, и заради това съм ги оставяла. Нещо такова се получи със „Спасителят в ръжта“. Ако я бях прочела по-рано, може би щях да я оценя повече.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Може, разбира се. Понякога точно героите, които не разбираме, са и най-интересни, защото явно провокират нещо у теб. Такъв е случаят с разказа на Чехов „Човекът в калъф“ – никога не успях да разбера героя, но той ми показа каква никога не бих искала да бъда, както и какви хора не искам около себе си. Просто съществуващи.
Какво четеш в момента?
Напоследък все български автори. В момента „Ана“ на Мануела Драганова, както и най-новата книга на Влади Христов, който ни връща към жанра на поемата с „Писма до Лазар“.
Коя е последната книга, която си купи?
Няколко на Виктор Пасков. Държах много да присъстват в домашната библиотека.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Преди се посвещавах само на една. Установявам обаче, че явно желанието и любопитството ми са по-големи от клишираното „нямам време“. Затова често чета по няколко. А поезия – всеки ден. Не мога без нея.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Вкъщи, както казах, в комбинация с меко одеяло, ароматна свещ – наричам го „моето“ си време“. А ако и вали – идилията е пълна.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Никос Казандзакис. Задължителен. Книгите му са уроци по живеене, по свобода в най-чистата ѝ форма, уроци по обичане на човека във всичките му циклични възходи и падения. Казандзакис обича човека, независимо от всичко. Не всички автори го умеят.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По име на автора. Обикновено като харесам автор при първа среща с него, задължително си купувам и още нещо, за да опозная стила му по-добре.
