Данаил Найденов е кинокритик, собственик и главен редактор на Popcornmoviesbg, където може да откриеш любопитна информация за най-разнообразни филми, книги, новини и интервюта. Любител е на качественото кино, историята на „Коза ностра“, хубавите пурети и бърбъна. Днес ще надникнем из книжните му рафтове, по които има автобиографии, фантастика, „Хари Потър“, Стайнбек, комикси, филмови списания и какво ли още не.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Запознах се с „Кръстникът“ на Марио Пузо в ранните тийнейджърски години и оттогава насетне всичко се промени. Не само, че се влюбих в киното чрез тази книга, но и започнах сериозно изследване на факторите, влияещи върху организацията на различните криминални организации. Впоследствие дори защитих магистърската си теза по икономика, свързана с влиянието на организираната престъпност върху корпоративната сигурност.
Колкото и странно да е, поредицата „Хари Потър“, която съм препрочитал десетки пъти, е особено важна за мен. Светът на Дж. К. Роулинг е място, в което наистина мога да се пренеса и да остана там с часове, прехвърляйки страница след страница. Длъжен съм да спомена и автобиографията на Арнолд Шварценегер. Не съм попадал на по-мотивиращо четиво в живота си.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Зависи от ситуацията. Мога да го правя, мога и не. Ако все пак има храна около мен, предпочитам да е такава, която няма да изцапа пръстите ми и страниците на книгата, например ядки или солети.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Всякакъв алкохол, както и кафе. Много кафе. Арабика, с лъжичка кафява захар.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Много страстно пазя колекциите си от дискове с филми и книги и не само, че не обичам да ги раздавам за гледане/прочитане на приятели, но и полудявам, когато цялостта на книгата се наруши, било то чрез драскане, подчертаване или друг метод, унищожаващ напечатаните страници. Предпочитам да препиша някое изречение в тефтер, който обаче никога не отварям след това.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител или каквото имам подръка – листче, касова бележка, хартийка за цигара, визитка, салфетка или каквото и да било друго.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Мога да чета както исторически изследвания и биографии, така и последните романи на любими автори.
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
Хартиени. Имаме четец вкъщи, но го използвам много рядко – само когато получавам брандирани файлове с книги, които трябва да ревюирам за сайта. Впоследствие обаче държа да притежавам книгата на хартия. Обичам да подреждам библиотеката си и да виждам всичко, което съм чел.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Много зависи кога чета – ако например е късно вечер или в градския транспорт, то мога да спра по всяко време, ако силно ми се доспи или наближи спирката ми. През деня обаче, когато имам възможност, винаги прочитам главата докрая. Случвало се е да започна книга сутринта и да я оставя чак вечерта, когато затворя последната корица. Това се случи с „Хари Потър и даровете на смъртта“ – купих си книгата от една несъществуваща вече книжарница на „Плиска“, прибрах се в студентската си квартира и до вечерта изчетох книгата.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Разбира се, но обикновено не започвам да чета книга, ако не харесвам автора. Никой не може да ме накара да прочета „книгата“ на Розмари Ди Мео, например. Или пък Библията.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Обикновено обичам тези герои, които аудиторията приема за дразнещи, а в същото време не харесвам положителните герои, така че няма възможност да захвърля дадена книга, ако някой от героите ме дразни. Обикновено винаги има някой, на когото се възхищавам.
Какво четеш в момента?
„В търсене на Ал пачино“ – биографията на Пачино, написана от Лорънс Гробъл и „Контакт“ на Карл Сейгън. 
Коя е последната книга, която си купи?
Рядко вече купувам книги, защото много често получавам книгите, които искам, за ревюта. Наскоро обаче приятел ми продаде графичната новела „Watchmen“ на Алън Мур и Дейв Гибънс.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Уцелвате ме в момент, в който чета две книги едновременно, но рядко ми се случва. Обикновено чета само по една.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Нямам. Мога да чета по всяко време – на дивана, на фотьойла, в леглото, в градския транспорт, на плажа, край басейна, а дори и в тоалетната.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Нямам особени предпочитания. Обичам поредиците, но задължително трябва да притежавам всички книги, дори някои от тях да не са преведени на български език. Отне ми години, докато събера поредицата „Ученик на джедая“, от която издадоха седем книги в България, а цялата се състои от общо осемнадесет и две специални издания.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
По-нагоре споменах „Кръстникът“, така че това е книгата, която препоръчвам от години и която ще продължа да препоръчвам винаги. Почти същото е с „Властелинът на пръстените“ и „Улица консервна“, но „Кръстникът“ винаги ще е на първо място.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Имам няколко рафта, посветени на изданията по „Междузвездни войни“. В останалата част обаче почти всичко е по автор, като се съобразявам с размера на книгите. В друга, по-малка библиотека, съхранявам изцяло филмовите заглавия, като например биографиите от поредицата „Амаркорд“, както и комиксите с твърди корици. На трето място стоят самостоятелните броеве от комикси, както и броеве от любимото ми филмово списание „Empire“.
