fb
Ревюта

„Контакт“ – достойни ли са хората за тайните на Вселената?

4 мин.

През последните години идеите за пътуване в Космоса, колонизиране на други планети и откриване на извънземен живот стават все по-популярни, а реализирането им – все по-осъществимо. Но човешкият устрем към звездите съществува от хилядолетия. Племената са търсили сред тях знак от боговете, мореплавателите са ги следвали, за да открият пътя към целта си, а днес чрез тях учените разкриват загадките на Вселената.

Макар познанията ми в областта да са доста ограничени, интересът ми е огромен и затова нямах търпение да прочета новото издание на „Контакт“ (изд. „Бард“) от Карл Сейгън. Романът е написан още през 1985 година и в центъра му е радиоастрономът д-р Елеанор Ароуей. Запленена от тайните на математиката, физиката и астрономията, тя полага много усилия да намери мястото си в предимно мъжкия свят на радиоастрономията и, след години упорит труд, става директор на един от най-големите комплекси от радиотелескопи в света. Като ръководител на проекта „Аргус“ тя е и сред първите хора, които получават тайнственото Послание от Космоса – доказателство за съществуването на живот извън Земята.

Това невероятно откритие оставя отпечатък не само върху научните среди, но и във всички аспекти на обществения, политическия и икономическия живот, и то на международно ниво. Разпалва се и вечният спор между науката и религията. Произходът на човека и създаването на Вселената са често обсъждани теми между героите и Сейгън успява много умело и обективно да изложи различните гледни точки в увлекателни дискусии.

Романът е научна фантастика и е дело на Карл Сейгън, така че читателят трябва да се подготви за много термини и задълбочени научни разговори. Въпреки това терминологията не забавя действието и не затруднява четенето, а прави историята по-автентична, а персонажите – по-реалистични. Не мога да коментирам достоверността на описаните научни теориите, но името на автора ми говори достатъчно, за да му се доверя по тези въпроси.

Освен факта, че основното действащо лице е жена, приятно ме изненада и времето, което Сейгън отделя, за да ни запознае с различните герои. Всеки от тях е представен с кратко резюме на пътя му до момента и събитията, изградили го като личност, което отговаря на много въпроси за поведението и мотивацията му.

Постер на филма от 1997 г.

В „Контакт“ няма спиращи дъха екшън и напрежение, но се усеща бавно нарастващото очакване у героите да разкрият какви отговори ще донесе Посланието, какви истини ще ни покаже за света, за Вселената, достойни ли сме за тях и способни ли сме да ги разберем. Сред Космоса, новите технологии, огромните машини и сложните термини се вплетени и множество човешки съдби, лични битки, жертви и страхове. Тук Сейгън отново ме очарова, обръщайки внимание на един друг вид контакт – този между хората.

Единственият елемент от книгата, който не ми харесва, е корицата. През годините често съм срещала филма на Робърт Земекис по различни канали, но си спомнях само няколко откъслечни сцени и ми отне известно време да направя връзката между него и романа. Не можех да разбера защо дамата на корицата толкова много ми напомня Джоди Фостър. Може би препратката към филма е желан ефект, но смятам, че чудесното оформление на текста и интригуващата, добре разказана история заслужават по-специална (а защо не и зашеметяваща?) премяна.

Ако трябва да опиша книгата само с няколко думи, бих я нарекла пиршество за ума. Сейгън в нито един момент не подценява читателя и остава верен на стила си, изпъстрен с теории, термини и задълбочено обсъждане на разнообразни въпроси. Всичко това е скрепено чрез човешки истории, които постоянно напомнят, че:

За малки същества като нас огромното пространство е поносимо само чрез обичта.

Прочетете и ревюто на Христо в „Книголандия“. Трейлър на едноименния филм можете да гледате тук:

[ + ]