Диляна е изключително активно момиче на 29 г., което обожава да чете от дете, защото книгите й дават уют и спокойствие. Първоначално иска да учи журналистика в София, но впоследствие записва психология в най-големия британски университет за дистанционно обучение (The Open University), благодарение на което намира ключовете за много затворени вратички в съзнанието си. Четвърта година работи за европейска правозащитна организация за хора с увреждания и се чувства щастлива да прави нещо, в което намира истински смисъл. Освен че пътува и общува много, е част от стажантската програма на „Аз чета“ и ни зарежда постоянно с ентусиазма и любопитството си! Днес ще надникнем в нейната огромна библиотека и ще си харесаме немалко книги…
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Харесва ми, че не питате коя е любимата ми книга, бих се затруднила сериозно. А тази, която ми повлия най-осезаемо като вече пораснал четящ човек, е „Атлас изправи рамене“ на Айн Ранд, както и „Изворът“ (пак нейна). Великолепни идеи представени по невероятен начин, не бях чела нещо такова дотогава. Романите на Ранд изостриха апетита ми за смислена литература. А може би по-правилен отговор тук е „Пипи дългото чорапче“ – защото тя е първата ми книжна любов, накарала ме да продължа да чета.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не ям докато чета. Обикновено книгата ме поглъща и гладът не е в състояние да ме разсее.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
И тук съм въздържател. Не че не е приятно да пия нещо топло (особено в студено време), но ако взема чаша кафе например, тя обикновено изстива, защото забравям да посягам към нея.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не сънувам чак кошмари, но избягвам писането по страниците. Бих използвала молив, но най-често щраквам пасажи с телефона си. После пословичната ми подреденост прехвърля снимките в папка с други снимки от същата книга. Папките в компютъра ми са много…
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Ушички? Хаха! За първи път чувам, че така му се казва! Но не, ушички не бих ползвала. Не заради фанатично издигане в култ към материалния носител на книгата, но това ми се вижда неестетическо. А и отнема от въображението да измислиш с какво да си отбележиш страницата. Същото правят и книгоразделителите, с които новите книги се продават. Не ми харесва тая щедрост на издателя.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Определено художествена. Интересно, сега се сещам за интервю на Арундати Рой, в което тя казва, че художествената литература е най-важното нещо в живота ѝ. Същевременно издава едва два романа за 20 години, а документалните ѝ текстове са стотици. Вероятно романите предполагат едно съвсем друго отдаване на мисълта и е по-трудно.
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
Днес отговорът ми е – и двете. Допреди 2 години не съм предполагала, че ще чета с такова удоволствие от екран, но се случи. Все още по-голямо удоволствие ми носят хартиените издания и се радвам като дете като си купя такова или пък получа за подарък. Но оценявам предимствата на електронната книга – удобна е за път, за четене на тъмно, за неудобна поза. И не натоварва очите!
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Случва се и да оставя до средата глава, тъкмо мотивацията по-скоро да се върна към нея е по-голяма!
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Вече да. При наличието на толкова невероятни произведения, които съществуват и ме чакат да ги открия, считам за излишно да се насилвам с нещо, което ме тормози.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Харесвам персонажи, които се доближават до реалността – „никой не е само добър или само лош, зависи на коя страница ще отвориш душата му и пред какви изпитания ще го поставиш“. Тази мисъл на Монтен си я бях написала на листче и залепила на бюрото едно време. Все още вярвам в нея и обичам и героите, които срещам да бъдат автентични. Тоест, да, не е задължително да симпатизирам на герой, за да заобичам книгата, в която живее.
Какво четеш в момента?
„Romantic Violence: Memoirs of an American Skinhead” от Кристиян Пичолини и „Фантом“ на Ю Несбьо. Втората е една от финалните части на страхотна скандинавска поредица. А историята на първата е толкова интересна, че ще я резюмирам накратко! Попаднах на ревю за нея на Георги Грънчаров, което меко казано ме заинтригува! Георги разказва как влязъл в кафене и там се натъкнал на книгата. Издадена е само в 100 бройки, а авторът обикаля света и разказва за личния си житейски път и трансформацията , която преживява – от лидер на зловеща банда до осъзнаването на прости човешки ценности и преоткриването на обичта към Човека. Развълнувах се и писах лично съобщение на Георги (без да се познаваме лично). Той се зарадва и сам предложи да ми изпрати книгата на Пичолини, защото той я беше прочел вече, а идеята ѝ е посланието да стигне повече хора. И така, след два дена “Romantic Violence” беше в ръцете ми! 
Коя е последната книга, която си купи?
„Одеса стар“ на Херман Кох. Изключителен е Кох!
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Откакто ползвам и електронен четец, винаги чета нещо на хартия и нещо електронно.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Тук рискувам да бъда определена като напълно смахната, но рискувам! Обичам да се събуждам половин-един час преди времето, в което се налага да стана за началото на работния си ден, с една цел – да чета. Това е времето, в което мога да остана сама с мислите си, на истинска тишина и спокойствие и да се отдам изцяло на книгата си. Въздействието, което има четенето върху мен в първите минути на деня, е несравнимо и да, не го заменям с още малко сън. Разбира се, имам си и сутрини изключения, но рядко.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Попадала съм повече на самостоятелни книги, които са ми ставали любими, но и добри поредици съм улучвала. Сега съм на 9-та част от поредицата за Хари Хуле на Ю Несбьо и съм ѝ страхотен фен!
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Няма как да препоръчвам една книга или един автор на всички. Щастливка съм да имам шарена палитра от приятели. Много обичам да препоръчвам заглавия, но винаги го правя спрямо интересите и душевността на човека. И после, ако получа позитивна обратна връзка, удоволствието е голямо. Последно попадение с препоръките беше с „Баба праща поздрави и се извинява“ – на едно момиче с душа на дете. А преди това – задочните репортажи на Георги Марков.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
В момента събирам идеи и вдъхновение за нова подредба на библиотеката си. Жанрово ми се струва най-добре. Но тъй като постоянно давам книги на някого, дупките на рафта са много и правя преподреждане постоянно!
