Светът на труда се променя по-бързо, отколкото образователните системи успяват да се адаптират. Изкуственият интелект променя професии, технологиите създават нови възможности, а уменията, които днес изглеждат ключови, утре може да са само част от историята. Изглежда, да научим децата да мислят критично и да се адаптират към света, в който живеем, би трябвало да е приоритет за всеки в образователната система.
За Петър Шарков образованието се превръща в лична мисия още около 2010 г., когато срещата с идеите на Тони Бюзан и д-р Георги Лозанов променя начина, по който гледа на ученето. Днес, през работата си в Telerik Academy School, той защитава една проста, но амбициозна идея: всяко дете в България трябва да има достъп до уменията, от които ще има нужда в реалния живот – независимо къде живее и в кое училище учи.
Дни преди началото на новата учебна година, с него разговаряме за това как трябва да се променя училището, каква е ролята на учителите, родителите и бизнеса, защо AI не бива да бъде забраняван, а разбран, и кои човешки умения ще стават все по-ценни. Не подминаваме и „слона в стаята“: какво бихме искали да умее едно дете, когато завърши училище, независимо какъв път ще избере?
Образованието е може би най-важната инвестиция в бъдещето. За вас кога то се превърна в лична кауза?
Около 2010 година. Тогава за първи път се срещнах с идеи като ускорено учене, мисловни карти и различни подходи за това как хората всъщност учат най-ефективно. Имах възможност да премина обучения при Тони Бюзан и д-р Георги Лозанов и това буквално промени начина, по който гледам на образованието. Осъзнах, че не е достатъчно просто да предаваме знания. По-важно е да научим децата как да учат, как да мислят, как да решават проблеми и да се адаптират към свят, който постоянно се променя. Оттогава това се превърна не просто в професия, а в лична мисия.
Каква е мисията на Telerik Academy School днес? Ако трябва да я обясните на човек, който никога не е чувал за организацията, какво бихте му казали?
Вярваме, че всяко дете в България трябва да има достъп до уменията, които ще са му необходими в реалния живот, независимо къде живее и в кое училище учи. Затова вместо да работим само с отделни ученици, подкрепяме учителите. Създаваме готови програми и инструменти, с които те могат лесно да преподават теми като изкуствен интелект, дигитална грамотност, социално-емоционални умения, киберсигурност, финансова грамотност, предприемачество и още много други умения за бъдещето. Когато помогнеш на един учител, той достига до стотици деца. Именно така промяната става устойчива и мащабна.
Работите едновременно с ученици, учители, родители и бизнеса. Къде според вас се срещат техните очаквания и къде най-често се разминават?
Интересното е, че всички искат едно и също – децата да бъдат успешни и подготвени за живота. Разминаването идва в това как да стигнем дотам. Родителите искат по-практично образование, бизнесът търси хора с умения, учителите често искат да променят начина си на преподаване, но не винаги разполагат с време и подкрепа, а системата се променя по-бавно, отколкото ни се иска.
Нашата роля е да бъдем мост между тези очаквания и да помогнем добрите идеи да стигат по-бързо до класната стая.
Кое е най-голямото предизвикателство пред българското училище през 2026 г. – липсата на ресурси, мотивацията, учебното съдържание или нещо съвсем различно?
Според мен най-голямото предизвикателство е скоростта. Светът се променя изключително бързо, а образователните системи по природа се променят бавно. Това означава, че децата често учат за свят, който вече не съществува. Затова не можем да чакаме голямата реформа. Нужно е постоянно да добавяме нови знания, нови методи и нови умения, така че училището да се развива заедно със света.
Вярвам, че образованието не е кауза само на учителите или държавата. То е обща отговорност. Всеки човек, който подкрепя доброто образование – с време, знания или средства – помага повече деца да получат шанс за по-добро бъдеще.
Днес се говори много за дигитални умения. Кои обаче са човешките умения, които ще останат незаменими независимо колко напредва изкуственият интелект?
Колкото по-умен става изкуственият интелект, толкова по-ценни стават истински човешките умения. Любопитството. Критичното мислене. Креативността. Емпатията. Работата в екип. Комуникацията. Способността да задаваш правилните въпроси и да вземаш добри решения.
AI е и ще бъде невероятен инструмент, но човекът ще продължи да определя посоката, ценностите и смисъла.
Ако трябва да премахнете един широко разпространен мит за образованието, кой би бил той?
Че доброто образование започва и свършва с учебника. Истинското образование не е запаметяване на информация. То е изграждане на начин на мислене, увереност и умения, които помагат на човека да се справя с нови ситуации през целия си живот.
Изкуственият интелект променя начина, по който учим, работим и възприемаме информация. Как според вас училището трябва да се адаптира към тази промяна?
Не като забранява AI, а като научи учениците да го използват разумно. След няколко години почти всяка професия ще работи с изкуствен интелект. Затова учениците трябва да умеят да задават добри въпроси, да проверяват информацията, да разпознават грешките и да използват технологията като партньор, а не като заместител на собственото си мислене.
Как изглеждат професиите на бъдещето през вашите очи? За кои от тях днешните ученици още дори не подозират?
Историята показва, че всяка технологична революция създава професии, които преди това дори не сме можели да си представим. Вероятно много от днешните ученици ще работят на позиции, които още нямат име. Затова е по-важно да ги подготвим да учат бързо, да се адаптират и да работят с технологии, отколкото да ги обучаваме за някоя конкретна професия.
Какво бихте искали всяко българско дете да умее, когато завърши училище – независимо дали ще стане лекар, художник, инженер или предприемач?
Да умее да учи самостоятелно.
Да мисли критично.
Да работи с технологии.
Да общува добре с хора.
Да решава реални проблеми.
И най-вече – да вярва, че може и трябва да се развива през целия си живот.
Все повече работодатели казват, че дипломата вече не е достатъчна. Какво всъщност търсят компаниите от младите хора?
Дипломата показва какво си учил. Уменията показват какво можеш. Компаниите все повече търсят хора, които умеят да учат, да работят в екип, да решават проблеми, да използват нови технологии и да поемат инициатива. Това са качества, които остават ценни независимо как се променя пазарът на труда.
Каква е ролята на книгите в свят, доминиран от кратки видеа, алгоритми и непрекъснати известия? Могат ли те да останат инструмент за развитие на критичното мислене?
Повече от всякога. Книгите ни учат да задържаме внимание, да изграждаме аргументи, да разбираме различни гледни точки и да мислим в дълбочина. Кратките формати са чудесни за информация. Книгите остават незаменими за разбиране. И може би затова книгите и уменията имат толкова естествена връзка – едните отварят светове, другите отварят възможности.
Ако можехте да промените само едно нещо в българската образователна система още утре, какво би било то?
Бих направил системата по-динамична. Да може по-бързо да въвежда нови предмети, технологии и добри практики, без да трябват години за промени. Бъдещето няма да изчака учебната програма да се обнови. Системата трябва да има способността постоянно да се учи и да се развива.
В работата си вероятно срещате много вдъхновяващи ученици. Има ли история, която никога няма да забравите?
Имаме страхотни истории през годините. Ще споделя една за наш възпитаник, който е от Монтана. Като ученик той пътуваше всяка седмица до София, за да посещава нашите безплатни обучения по програмиране. Вложи огромно желание и постоянство, развиваше и надграждаше уменията си всеки ден в Монтана. Когато порасна, в продължение на три години самият той водеше школи по програмиране за по-малки ученици. Това е любимият ми пример за истинския ефект на образованието – когато човек не просто променя собствения си живот, а започва да променя живота и на други.
Разберете повече за мисията на Telerik Academy School и как можете да я подкрепите тук.
