Димитър Живков е български актьор, носител на наградата на Аскеер 2013 в категорията „Изгряваща звезда” за авторския си моноспектакъл „Живак“. Роден е на 19.11.1984 г във Враца. Завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов” в класа на проф. Атанас Атанасов. Освен с театър, Димитър се занимава и с кино, телевизия, дублира филми. Но сякаш театърът си остава неговата стихия.
Първото ми впечатление от него е точно такова- стихийно. Излезе на сцената на Кукления театър, за да изиграе гореспоменатата постановка „Живак“ и всичко се превърна в магия. Той ли изпълни сцената, тя ли изпълни него, или и двете- не знам. Знам, че Димитър има огромен талант, който помита след себе си като ураган, но оставя хубави последици.
Не пропускайте да го гледате и в постановките „Новите правила на играта“ и „Големият Bullshit“, които в момента се играят в „Нов театър НДК“. Междувременно, вижте как чете Димитър при нас в „Как четеш“:
Какво са книгите за теб?
Винаги съм гледал на книгите като на уникален начин да се откъсна от сивотата на ежедневието. Имам буйно въображение и единствено книга може да го разбуни да краен предел.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Книга, която силно ме замисли и накара да се опитам да променя нещо в себе си бе “Хиперион” на Дан Симънс. Има една изключително силна глава, в която един от героите разказва за уникалното заболяване на детето си. Разкрива се силата на родителската любов и как човек открива собствените си граници в опит да спаси живота на своето дете. Силно впечатлен от тази глава изпитах нуждата да се чуя с родителите си и доста дълго си говорихме по телефона– нещо, което не правим често, за съжаление.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не, не похапвам докато чета. Обичам да потъвам в повествованието и всяко нещо ме разсейва.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Тук нямам претенции. В зависимост от часа – кафе, чай или просто вода.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Рядко си отбелязвам директно върху страницата. Обикновено между последната страница и корицата си слагам бележка със страницата и реда на цитата. Ако книгата е в елекронния ми четец – там е по-лесно. Ползвам си функцията за тази цел.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Ако чета книга на хартиен носител и тя е моя, понякога си позволявам да прегъвам страниците. Ако имам под ръка книгоразделител, естествено го ползвам. Имаше преди години момент, в който оставях книгата отворена, но така се съсипва книгата и вече не го правя.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Предимно художествена литература.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Опрелено, еректронният носител ми е по-удобен. Много пътувам и винаги го нося със себе си. Количеството книги, които са постоянно с мен е много по-голямо. Удобно ми е и за четене на пиеси. Естествено, нищо не може да земени мирисът и усещането от допира на хартиена книга. А ако заглавието го няма в електронен вариант, го чета на хартия.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Трябва много да ми се спи или нещо неотложно да ме откъсне от четивото, за да оставя недовършена главата, която чета. Често си казвам “Хайде, това е последната глава за сега и я оставям.”, но не става винаги така.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да, случвало ми се е. Наскоро попаднах и на книга с ужасен превод. Това ми съсипа удоволствието и я прочетох на английски.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Ако един персонаж ме дразни, то често е защото е добре изграден от автора. Поне в книгите, които са ми попадали и харесвали много.
Какво четеш в момента?
В момента чета “Аз съм пилигрим” на Тери Хейс.
Коя е последната книга, която си купи?
“Аз съм пилигрим” на Тери Хейс и “Турнирът” на Матю Райли.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
На моменти съм. Понякога успявам да следя две заглавия едновременно. Предимно обаче чета едно.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Обикновено в леглото, преди лягане. Или докато пътувам, ако не е прекалено шумно.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Зависи от поредицата. Ако ме е грабнала и е пряка връзката между книгите ги чета в поредност.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Страшно съм впечатлен от Макс Брукс и неговата “Zта световна война”. Препоръчвам го на всичките си приятели, които се интересуват от жанра.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Най-често по автор и жанр.
