Елена Розберг е един от най-познатите гласове от телевизионния и радио ефир. Водеща на култовото предаване „Голият обяд“ по радио Z-rock, тя е един от най-любимите ми хора в медийното пространство. Винаги съм смятала, че музиката е най-важна в живота й, че това е нещото, което я движи, но за моя изненада се оказа, че Елена е изключителен библиофил! Елена е бакалавър по Библиотекознание и библиография и работила година в Народна библиотека във Варна. Баба й е била библиотекар в Русе. И все пак кариерата й е изцяло обвързана с медиите. Писала е за много списания, сред които „Мениджър“ и „Rolling Stone“.
Дълго чаках, докато успеем да проведем това интервю. Но чакането си заслужаваше! Потопете се в невероятните, вдъхновяващи книжни истории на Елена Розберг…
Какво са книгите за теб?
Нещо като чувството, че животът няма да ми стигне, за да видя всички места по белия свят, по които копнея. Подобно е усещането, което ме напряга при мисълта, че има толкова много книги за четене. Толкова много хубави книги. Искам да ги откривам. Да ги помириша. Да прекарам ръка по корицата. Да ги започна с големи очаквания. Винаги е така. Вече рядко чета случайни неща. При мен е нещо като да планираш пътешествие. Преглеждам коментари, говоря с приятели, влияя се от престижа на отличията, които са печелили. Искам това, което чета, да е ей толкова голямо, че да обсеби мислите ми. Да е интригуващо, чувствено, умно, че да ме кара да се втурвам вечер към нощното шкафче, за да грабна книгата. Като затворя последната страница, да остана още минути с романа в ръка и да се отплесна, и да мисля, и да мечтая. И веднага да накарам мъжа си да я прочете, за да може да си говорим за нея. Да рева и да се смея на глас. Или без звук, бавно да изсмуквам шоколадовия сос от прочетеното.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
Имах много стара книга „Норвежки приказки“. Била е на татко ми като дете. Преводът беше на Ран Босилек. Помня илюстрациите. Графични рисунки- некрасиви, странни и омагьосващи. Сякаш доразказваха абсурдните норвежки истории. Принцеса на гърба на мечката-любовник. Пълзят през Желязната гора. Това бяха мрачни, плашещи и вдъхновяващи приказки, които не ме награждаваха с щастлив финал. Северни, студени. Да съм била на 8-9. Отключиха вратите на магически светове в главата ми. Аз и без това обожавах да си разказвам на глас разни истории, в които главни герои бяха двете ми ръце. Връхчетата на показалците са главите, а палците и средните пръсти- ръцете. Лявата и дясната- двама герои, които се срещат, говорят си и правят разни щуротии.
Елена и Захари Карабашлиев
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Обожавам да облизвам пръстите си от истории, които естетизират храната. Големите разказвачи почти винаги имат специално отношение към кулинарната тема. Хлябът, виното, шоколадът, подправките са в цветове, аромати и форми, които внушават почти сексуално наслаждение. Не обичам да се храня, докато чета, но обичам да чета за храна.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
В годините на Английската гимназия, период на първоначално натрупване на обща литературна култура, докато четяхме безразборно големите световни писатели, подражанието беше навсякъде. Това да направиш препратка към Камю и Бекет, да цитираш Вонегът и Бредбъри, да споменеш Достоевски, Хесе, Фокнър и Куприн в едно изречение, си беше направо норма. Винаги е имало мода в четенето. Не само в гимназията, но и по-късно в Библиотекарския и Софийския. Аз се колебаех да бъда героиня на Фицджералд или на Толстой. Момчетата ни сваляха с реплики на Чандлър и четяха наред Ремарк. И започна да се пие мохито като Хемингуей, джин, заради Фицджералд, водка-кола като Бъроуз, уиски с бира, заради Буковски. Правехме се, че ябълковата ракия е калвадосът на Ремарк и мечтаехме за абсента на Оскар Уайлд.
Сега не пия нищо докато чета.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не драскам. Има думи, изречения, цели диалози, които са се вкопчили в паметта ми. Не че съм ги учила наизуст. Помня, че когато за пръв път бях жестоко влюбена, „Малкият принц“ ми беше книгата. И Beatles бяха на repeat. И „Малкият принц“ също. Неотдавна я сложих на нощното шкафче на сина си. Първо му четох на глас. Уж чета, ама вдигам поглед и мога да продължа. Така ми е и със „Зорбас гъркът“. Как да не запомниш:“- Брей, каква машина е човекът! Туряш ѝ хляб, вино, риба, репички, и излизат въздишки, смях и сънища. Фабрика!”
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Пътувахме до Рим преди години. От Ватикана си купих книгоразделители за спомен. Сега съм с един фрагмент на Микеланджело от тавана на Сикстинската капела. Хе-хе, действа вдъхновяващо!
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Обожавам поезията. Българските поети. И чуждите. Обожавам Шекспир. Обичам романите. Обожавам Маркес. 
Харесвам съвременните световни автори. Интересни са ми Зейди Смит, Арундати Рой, Джуно Диас, Джефри Юдженидис. Когато излезе на български първата книга на Етгар Керет „Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог“, една лятна вечер, докато вечеряхме с мъжа ми на терасата сред саксиите със салвия, босилек и мента, му прочетох разказа „Честит рожден ден!“ и плаках. Май повече обичам художествената литература. А за музика- чета всичко.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Електронните са за деня. Често съм на път от и за работа в градския транспорт. Ако се абстрахирам от вирусите, миризмите и разговори по телефоните, всъщност, това време ми е дар. В електронен формат препрочетох „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ на Пърсиг, на Джоузеф Конрад цял том от събраните съчинения, „Господин Ибрахим и цветята на Корана“, „Оскар и розовата дама“ и „Концерт в памет на един ангел“ на Ерик-Еманюел Шмит. Сега чета Мишел Уелбек.
Книгата- книга е за късната вечер. Интимно удоволствие. Да пипам хартията, да мириша мастилото. Понякога ухае на съвсем прясно и луксозно. Понякога- сладко и вехто.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Това е проверка за автора. Дали е по-силен от съня.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
О, да. Няма да ми мигне окото. Ако не ми е интересно, ако ме подценява като читател, ако стилът е кофти, ако го заподозра в маниерност и лицемерие.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Най-важното е да не ме дразни авторът.
Какво четеш в момента?
Дона Тарт – „Щиглецът“. Курс по творческо писане от Йосип Новакович.
Коя е последната книга, която си купи?
„Шантарам“ от Грегъри Дейвид Робърс и Италианско-български разговорник
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Прилагам снимков материал. Виж картинката. Това е книжната кула на нощното ми шкафче. Веднъж загуби равновесие, падна и ми счупи кутийката за бижута.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Леглото печели първенството за любимо място въобще.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Без значение. Стиг Ларшон и Айн Ранд съм ги чела в поредността на книгите им.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Последната хубава книга, която съм прочела.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Баба ми беше библиотекар. Аз имам диплома за библиотекар. Сигурно вече си представяте опнати рафтове като в Народната библиотека. Безгрешни каталози, описали книгите по сигнатура. Нищо подобно. Интуиция, емоции и най-обикновени предпочитания към определени цветове и оформление на корицата подреждат книгите вкъщи.
