Георги Стоянов е председател на най-многобройния футболен фен клуб у нас – този на лондонския Арсенал. Ако си мислите, че клубът не се занимава с друго освен футбол, грешите. Неговите членове са инициатори на много благотворителни инициативи, организират кръводарителски кампании, имат дамски отбор по футбол и дори издават книги. Благодарение на тях на български четем биографията на Джон Крос за Арсен Венгер, както и автобиографията на Денис Бергкамп – „Хладнокръвие и скорост“. В края на 2020 година пък издадоха автобиографичната книга на футболната легенда Иън Райт – „Футболът, моят живот“ – с преведа на Насо Русков. Срещнахме се с Георги, за да го попитаме за книгите в живота му.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
„Чужденецът“ на Албер Камю беше първата книга, която разклати брутално юношеската ми душа. Много трудно ми беше да проумея, че за толкова дълбоки теми, може да се пише с такава лекота. Огромно влияние имаха върху мен и личните истории на спортните ми идоли. От „Начален сигнал“ на Тони Шумахер, която ме научи как да се справям с незаслужено получаваната омраза, през „Лош, колкото си искам“ на Денис Родман , от която научих за живота на звездите в НБА и за това, че като работиш върху силните си страни непрекъснато, можеш да станеш най-добрия в своята област. А ако работиш върху слабите си, най-доброто, което би могъл да постигнеш, е посредственост. Покрай тази книга прослушах Pearl Jam. Подобни книги преди години бяха рядкост на пазара, но с бума на биографии и автобиографии в последните години вече ми става трудно за наваксване.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Много рядко, обикновено нещо сладичко.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Слънце, хамак, хубава книга и крафт бира!
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не мога да се си позволя да драскам по книга.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Обикновено завършвам главата, преди да оставя книгата и помня докъде съм стигнал. Но ако ставам за малко, я оставям отворена.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Художствена!
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Хартиените издания са моят фаворит, но възнамерявам да посветя повече внимание на аудиокнигите.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Задължително докрай!
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да! Непрофесионален превод също ме е отказвал.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Категорично да! Вярвам, че в героите, които ни дразнят, виждаме преекспонирани нашите недостатъци. Така че гледам да се уча от тях.
Какво четеш в момента?
Биографичната книга на Арсен Венгер – My Life and Lessons in Red and White, която излезе преди време в Англия.
Коя е последната книга, която си купи?
Същата!
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Предпочитам да се наслаждавам на едно четиво.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Вечер преди лягане.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
„Санаториумът“ на Теодора Лилова.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Ожених се, за да не ми се налага да организирам нищо. ;)
Снимка на публикацията: Личен архив
Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка azcheta21q1. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на „Аз чета“.
