fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Как четешСпециални

Как четеш: Гергана Ботева

8 мин.
Gergana Boteva

Гергана Ботева ни е изключително позната от радиоефира. Невъзмутимият й, но прекрасен глас всеки ден ни запознава с новините от деня. И казвам невъзмутим, защото нищо не може да смути Гергана, докато чете новините. Обича музиката…и няма как да е иначе, работи в радио! Освен това има вкус за британски актьори (потвърждавам!). Тя е слънчева, позитивна и много шумна личност, която винаги ще ви накара да се усмихнете! Ще го направи и днес, запознавайки ни с малките си книжни тайни…

Какво са книгите за теб?

Време за мен – собствено мое лично време, което никой не може да смущава. А това да имам мое си време се оказа доста голям лукс напоследък. Затова четенето се превърна от удоволствие в нещо много повече

12278267_10153739282139060_1531556635_nКоя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?

И трябва да е само една? Олеле! Не мога да се огранича в едно заглавие. Различни книги ми повлияват в различни етапи от живота ми. Определено една от първите, които ме цапардосаха с чук, беше „Майстора и Маргарита“. След това подозирам, че нещата са продължили по стандартния коловоз на моето поколение – Хесе, Пърсиг, Киси, Селинджър, Дъглас Адамс и така. Всички те малко или много са оставили отпечатък в оформянето на светогледа ми.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Не обичам да ям, докато чета книга. Мисълта за мазни пръстенца по страниците ме ужасява. Неуважително е към книгата някак.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Зависи от вкуса на книгата. Спомням си, че навремето, когато четях „Лолита“, започнах да си правя един от любимите коктейли на Хумберт Хумберт – джин с ананасов сок, комбинация, която не ми беше хрумвала дотогава. Честно казано, напоследък най-често чета денем и пия кафе.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Повечето ми страхотни детски книжки са на мармалад – винаги бях убедена, че илюстрациите не са достатъчно добри и ги дорисувах… Ужас! Може да са изподраскани, но пък ги пазя. В съзнателния си живот май единствено по учебници помня да съм драскала, не мога да си представя да пиша по страниците.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като 10245290_10153367509674060_7029530349978370655_nпрегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Хм, като се замисля май много рядко си отбелязвам. Обикновено директно затварям книгата с идеята, че много добре знам докъде съм стигнала. В някои случаи пообръщам внимание и до коя страница съм стигнала и, разбира се, я запомням! За не повече от 5 минути обаче. Пълно фиаско! Сещаш се, че когато пак се стигне до четене, препрочитам поне 4-5 страници, докато намеря докъде съм стигнала.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

И двете, и то с удоволствие.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?

И двете. Електронните книги, освен че са по удобни, ми дават достъп до издания, които може никога да не видят бял свят в България. Но хартията си е хартия, мирисът на книгата е незаменимо усещане, колкото и клиширано да звучи.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Пак е според зависи . По-скоро, ако някоя книга ме „хване“, не я оставям и адски се дразня на всичко, което изниква и ми пречи да си я дочета. Доста съм неприятна за околните в такива моменти.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?

Да. Не обичам, когато ме подценяват като читател, не обичам клишетата и самоцелното оригиналничене,само защото някоя тема е „модерна“. Преди няколко месеца се вбесих и върнах една много прехвалена книга на приятелка, от която я бях взела. Тя ми се разсърди и ми каза, че повече няма да ми препоръчва нищо. Голям майтап. Как може да се сърдиш на някого, защото не харесва книгата, която ти харесваш? Всеки си има вкус и индивидуално усещане за думите и проблемите, които могат да го развълнуват.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?

В момента се сещам само за един такъв случай. Клер от „Дом на края на света“ на Кънингам страшно ме ядосваше. Въпреки това обожавам книгата.

Какво четеш в момента?

Пиесата, по която е направен спектакълът Photograph 51, който е в лондонския театрален афиш в момента и е с участието на Никол Кидман в главната роля. Мой приятел беше на едно от представленията и ми я донесе, за да я прочета. Великолепен текст! Но заедно с това на нощното ми шкафче има „Седем добри години“ на Етгар Керет, „География на блаженството“ на Ерик Уайнър, книга за възпитание на пубертети, чието заглавие не помня, но звучи като „Как да изтърпиш дразнещото подрастващо вкъщи, без да се нервираш ежедневно“, и сборникът разкази „Кравата е самотно животно“.

na-iztok-ot-zapadaКоя е последната книга, която си купи?

Стогодишният старец, който скочи през прозореца и избяга“. Нямах лично копие, взех я от майка ми, за да я прочета и преди няколко дни си я купих, за да я имам в библиотеката си. Иначе напоследък май чета предимно български автори, излязоха много интересни заглавия, а си намирам и такива, които съм пропускала през годините. Не всичко е на ниво, но има и истински находки – например „На Изток от Запада“  на Мирослав Пенков и „Възвишение“ на Милен Русков са великолепни.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Ооо, винаги чета по няколко неща едновременно, нали ти казах колко неща има струпани до леглото ми.

Имаш ли си любимо място/време за четене?

Мога да чета навсякъде. Единственото, което ми липсва, е време. Но, ако си представим, че съм в идеална ситуация за четене, тя би била вкъщи, под одеяло на дивана, а навън да вали.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Харесвам и двете. Важното за мен е поредицата да е с ясна концепция къде започва и как свършва – т.е. не да напишеш една книга и после, само защото е станала хит, да напишеш продължение, а да си наясно от самото начало, че твоето действие ще се развива в три, четири или колкото-там-си-решил части. Излишните пълнежи ги хващам отдалече и страшно им се дразня. Тези модерните вампирски поредици не са ми по вкуса – в това отношение съм класик – „Властелинът“ и „Хари Потър“.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Етгар Керет е голямата ми нова любов. Сигурна съм, че този човек се е родил, за да пише за мен и само за мен. Много ми е мой. Препоръчвам го непрекъснато, но той е особен писател, не всички го харесват – засега общо взето резултатът от проучването е: един го харесва, а трима – не.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

Ако видиш библиотеката ми в момента, ще се хванеш за главата – никакъв ред, а още по-малко концепция. Предпочитам да ги съчетавам по тематика и епохи книгите. След последното преместване обаче буквално ги извадих от кашоните и ги сложих по рафтовете с идеята, че „по-нататък“ ще ги подредя. На „по-нататък“ още не му е дошло времето и хаосът е пълен – Труман Капоти се мъдри до някакви енциклопедии по история, а Кундера се е оказал до някаква книга за правилно хранене на бебета например. Единственото подредено са всички броеве на българското издание на Rolling Stone и две етажерки с книги за градинарство, музика и кино.