Иван Шишиев е фотограф и пътешественик. Възможно е да не сте чували името му, но със сигурност сте попадали на страницата му „Етюд-и-те на София“, където ежедневно стотици почитатели на фотографията се любуват на таланта на Иван. Сред любимите му неща са и книгите, а доказателство е това, че можете да го срещнете в ролята му на библиотекар в страхотното място, наречено читАлнЯта, в Градската градина в столицата.
През 2016 г. печели награда за фоторазказ от три кадъра в конкурса „4Gрадски“. В началото на 2018 г. открива изложба „Етюд-и-те на София: Градски истории“, по повод третия рожден ден на авторската му страница, която събира десетки хиляди почитатели. Най-емблематичните снимки от проекта са събрани в албума „Етюд-и-те на София” (изд. Кръг“). Вторият проект на Иван ни повежда на приключение из пъстрите улици на столицата с над 100 негови авторски снимки, този път посветени на литературните мигове на столицата. Новият албум „Етюд-и-те на София: 24 часа в града“ очакваме през септември с логото на издателство Colibri.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?
Красотата на книгите е, че никога само една не може да ти повлияе поотделно. Така че ще изредя няколко: „Последното изкушение“ от Никос Казандзакис, „Силмарилион“ от Джон Р. Р. Толкин, „Хрониките на Нарния“ от К. С. Луис, „Посърналият април“ от Исмаил Кадаре и доста други.
Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Определено ме ужасява.
Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
„Беше се родил с дарбата да се смее и с чувството, че светът е побъркан. И това бе цялото му наследство.“ – „Скарамуш“ от Рафаел Сабатини.
Художествена или нехудожествена литература предпочиташ? Или и двете?
Всяка има своята красота. Все пак съм погълнат повече от художествената литература.
Какво място заема поезията в живота ти? Имаш ли любима стихосбирка?
Второ, веднага след прозата. Стихотоворения от Франсоа Вийон. И средновековната френска поезия изобщо. В съвремието са повече и все български. Наскоро четох „Детска стая под наем“ на Анна Лазарова.
Любима екранизация или театрална постановка по книга? А книга по филм или пиеса?
„Властелинът на пръстените“, разбира се. Делото на Питър Джаксън като режисьор ще остане в историята. И може би, „Бен Хур“ – екранизацията от 1959 г. по романа „Бен Хур: Една християнска притча“ от 1880 година на Лю Уолъс.
С кой писател би се запознал на живо?
Жив или мъртъв?
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Хартиени. Живея си с класическия вариант, въпреки ограниченото място вкъщи.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Да, държа. Макар вече едно малко човече на 9 месеца да ме спира. Затова „крада“ от малките часове на нощта.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Зависи какво се ще случи на тези главни герои.
Какво четеш и/или слушаш в момента?
Препрочитам „Некрономикон“от Х. Ф. Лъвкрафт. И „Господьови очи“ от Христо Йотов.
Коя е последната книга, която си купи?
The Art of The Princess Mononoke от Hayao Miyazaki.
С коя книга би казал „обичам те“?
„Адам и Ева“ от румънския писател Ливиу Ребряну.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Винаги по няколко.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Тери Пратчет, Тери Пратчет и Тери Пратчет. Ок, и балканската ми света троица – Андрич, Йовков и Казандзакис.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Малко е смешно. С жена ми ги организираме по цвят. Но пък помним в кои цветове са всички книги.
Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.
Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.
