fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

10, които...Специални

22 книжни вдъхновения, или какво чете екипът на „Аз чета“ през лятото

18 мин.

Лято е. Време е за морски и планински приключения или просто за малко почивка на сянка, далеч от парещите лъчи на слънцето и… с книга в ръка. Затова решихме да ви споделим какво успяхме ние, екипът на „Аз чета“ да прочетем от началото на лятото досега и кои книги планираме да разлистим в следващите седмици. Надяваме се поне някои от тези заглавия да ви грабнат окото, а ако не, ще се радваме да ни споделите какво четете вие. 

Ася Ангелова 

Набелязах за четене „Тъмна материя (изд. „Ибис“) на Блейк Крауч още когато излезе през 2016г., но така и не стигнах да я прочета в оригинал. Хубавата новина, е, че вече я има на българския пазар в чудесна одежда, и нямам търпение да стигна до нея да я прочета. Много харесах „Пайнс“ от същия автор, а обещанието за странен свят и сюжет в „Тъмна материя“ карат само да побързам със сегашните четива и да се захвана сериозно за този научнофантастичен трилър. Това е книга, за която имам усещането, че много ще ми хареса, и нямам търпение да окажа права.

 

„1Q84“ (изд. „Колибри“) от Харуки Мураками е в списъка ми за четене от много отдавна, но изпитвах затруднение да намеря трите части налични някъде. Разбрах, че няма да успея да закупя и трите наведнъж, така че намерих първа част и по най-бързия начин стана мое притежание. Все още съм в издирване на втората книга (която се оказа още по-трудно откриваема), но поне имам с какво да започна.  Досега не съм чела нищо от Мураками, а държах да се запозная с творчеството му точно с трилогията „1Q84“. Комбинацията от антиутопия и религия, които се преплитат в цели три романа, звучи повече от примамлива.

 

„Херакъл от Диви Дол“ (изд. „Попов Мост“) от Стоян Николов-Торлака продължава историята от трилогията „Северозападен романь“ на жителите от северозападното селце. Този път действието се фокусира върху перипетиите на израстването и търсенето на любовта, като всичко това е описано с неподражаемия говор от северозападния край, който е всичко останало, но не и скучен и сив.

Когато взех книгата се зачетох в първата глава, и тя просто ми припомни защо толкова много харесвам творчеството на Торлака – от изключително забавно описаните обикновени неща, през шантавите герои, та до неочаквания развой на сюжета.

 

Вероника Вълева

Стилът на Мишел Адамс ме грабна още от първите страници на дебютния ѝ роман, „Сестра ми“ (изд. „Прозорец“), така че следващият й психологически трилър автоматично влезе в списъка ми за четене. „Между лъжите“ (изд. „Сиела“) ни среща с Клоуи, която се събужда в болница след ужасяващ инцидент, само за да открие, че не си спомня нищо от живота си до момента. Близките й са насреща да й помогнат да възстанови паметта си, но дали всички имат интерес Клоуи да си спомни какво наистина се е случило? Историята звучи познато, но Мишел Адамс има таланта да използва типични сюжети и мотиви без да се поддава на клишета и успява да ги насити с обрати и напрежение до последната страница. 

Художествените романи за исторически личности са ми слабост, особено когато в главната роля са силни и вдъхновяващи женски образи и безусловно се доверявам на издателство „Емас“ в селекцията им от този жанр. „Музата на Виена“ от Каролине Бернард е последното попълнение в колекция „Музи“, от която скоро прочетох „Мадмоазел Коко и ароматът на любовта“.

Каролине Бернард се вдъхновява от Алма Шиндлер, съпругата на художника Густав Малер, и разказва историята на тази впечатляваща и талантлива жена, живяла в края на XIX – началото на XX век в обкръжението на едни от най-великите творци на Виена и Европа и вдъхновявала художници, музиканти, писатели и архитекти.

Диана Василева

Мураками

Лятото е прекрасен сезон за дебели и обемни книги. А „Убийството на командора“ от Харуки Мураками (изд. „Колибри“) е именно такава. Въпреки че отдавна не съм чела нищо на Мураками, тъй като последните му книги не ме впечатлиха особено, тази няма да подмина. Главният герой е художник, който, след като жена му го напуска, оставя Токио, за да се настани в планинския дом на друг известен художник… и след това започва магията. От анотацията книгата звучи достатъчно магична и в стил „класически Мураками“, за да не я сложа в куфара и да я чета на плажа.

 

Продължавам с азиатската вълна. В момента, в който видях, че изд. „Киви“ са Йонми Паркиздали „За да живея“ от Йонми Парк, си казах „Това е задължително!“. Автобиографичните книги са особена литература и винаги съм подбирала внимателно момента, в който да ги чета, защото изискват повече фокус, а в повечето случаи са и по-натоварващи. Може би преди две години разбрах коя е Йонми Парк и историята ѝ е толкова впечатляваща, колкото и страшна. В момента е сериозен активист за човешките права и свободи. Севернокорейката добива сериозна известност след една конкретна нейна реч, която произнася по време на форума One Young World в Дъблин през 2014 г., която събира над 50 милиона гледания в YouTube, в рамките на два дни. Тогава светът разбира коя е и се запознава с нейната история. Да избягаш от страна като Северна Корея не звучи лесно, въпреки че много експерти са скептични относно някои моменти в автобиографията на Парк, но кое звучи съмнително –  ще прецените сами.

Граничен пост Глуховски Третата ми препоръка отново не е произведение от типа лято-е-и-животът-е-прекрасен, но пък трябва да усещате контраста. Става дума за „Граничен пост“ от Дмитрий Глуховски. Не отдавна Глуховски беше в България, като гост на VarnaLit, но успя и да представи проекта си със Storytel„Граничен пост“, в София. Скоро ще разкажа повече за произведението и за идеята му, но един от най-големите плюсове е форматът. Мисля, че аудиокнигите са най-удобният ваканционен формат за „четене“, но защо точно това произведение се нарича „аудио-сериал“? Ами защото са именно серии. 10 епизода, всеки с продължителност от около час и не можете да ги намерите в друг формат. „Постът“ е в типичния мрачен стил на Глуховски, но не особено тежък за възприемане. Имаме постапокалиптични събития, едно село и един мост, който е граница. Нетипично за автора е, че тук имаме някаква форма на пророчество, но това са подробности – добро е. Какво по-хубаво от това да лежите в най-удобната ви поза (в хамак?), да се потопите в света на Глуховски, докато слушате прекрасния глас на Момчил Степанов, без това да ви кара да отделяте поглед от ваканционния пейзаж?! Пробвайте, наистина е чудесно!

Диляна Денева

“Светлина в пукнатините” (изд. “Софтпрес”) от Луиз Пени е в списъка ми за четене още преди да бъде публикувана. Това е една от малкото поредици, към чиито книги посягам без дори да поглеждам анотацията или да чета ревюта. Историите за инспектор Гамаш и обитателите на селцето Трите бора отдавна са ми станали любими – заради заплетените истории, психологическия подход на авторката и постепенното изграждане на пълнокръвни герои, към които се привързваш, дори и да са дразнещи. Така че това е първата книга, на която ще се насладя още в първия ден на лятната си почивка.

Понякога изборът ми на книги е почти изцяло повлиян от издателите. Издателството, което отдавна ме спечели като читател, е ICU  и това лято смятам да прочета “Дневник на една изневяра” от Емилиос Солому.

Книгата обещава да ни пренесе по бреговете на Егейско море, където един археолог ще се върне в миналото си, за да направи най-голямото откритие в живота си и за да се помири със себе си и своите избори. Кой ли не се е борил със съмнението, че ако е постъпил по различен начин, днес нямаше да живее друг живот? Темата ме вълнува и заедно с препоръката на издателя Невена Дишлиева-Кръстева – решението е взето – ще се чете!

Мартина Ламбова

„Догодина в Хавана“ от Шанел Клийтън (изд. „Егмонт“) е сред книгите, попаднали в читателския клуб на актрисата Рийз Уидърспуун. @Reesesbookclubxhellosunshine е инстаграм профил, в който вече открих няколко чудовищно добри книги с дамска проза. Такава е и „Догодина в Хавана“.

Това е дълбоко женски роман, но не защото не става за четене от мъже, а понеже разказваческите гласове, разкриващи душите си, са женски. Баба и внучка – захарни принцеси на Куба, чиито истории са разделени от шест десетилетия и няколко десетки непристъпни километри от родната Куба. Животът на едната е пропит от болка по изубения дом, а на другата – с надежда да познае своя корен. Това е книга, която прелива от любов, но категорично не е ограничена само до романтиката. Обичта между баба и внучка и нетърпението да зърнеш и да се слееш завинаги със синьо-лазурния безкрай на морето са описани по изключителен начин.

Ако досега не сте се интересували особено какъв е животът в Куба за самия кубински народ, не от туристическа гледна точка, този роман дава шанса да обогатите общата си култура по темата, струва ми се, на достатъчно добро ниво. „Догодина в Хавана“ е увлекателно четиво, което би могло да обърне светогледа ви, ако не знаете подробности за режима на Кастро. Тази книга е не само урок по любов, но и по съвременна история.

Мога само да съжалявам, че в сака си не сложих и „Когато напуснахме Куба“ от същата авторка, където гледната точка отново е женска – на Беатрис, една от сестрите на бабата на Марисол – Елиса. Нямам търпение да се потопя отново в света на Шанел Кийтън, макар да съм щастлива, че не ми се налага да живея в него.

Милена Златарова

Нарине Абгарян е една от любимите ми съвременни писателки.  След веселите истории на страховитата момичешка банда в дебютната й книга „Манюня“ очаквам с нетърпение продължението. В „Манюня пише  фантЪстичен роман“ (изд. „Лабиринт“) симпатичните лудетини Манюня и Нарине са малко пораснали и техните поразии се развихрят в още по-заплашителен мащаб. Какъв по-подходящ момент от лятото, за да се върнеш отново в света на детството, когато дните са безкрайни и няма невъзможни неща!?

 

Не бягам от книги със сериозна тематика през лятната отпуска, дори напротив – често използвам този период именно, за да наваксам със заглавия, които смятам за важни. Сложих „Югославия, моя страна“ на Горан Войнович ( изд. „ICU“) в раницата с четива за лятото с пълното съзнание, че ме очаква болезнена среща с една покъртителна история за страшните последици от етническите граждански войни на Балканите през 90-те. Доверявам се на блестящата селекция на издателство ICU, а присъствието на познавач на литературата на бивша Югославия като Людмила Миндова (в ролята на редактор) още повече ме убеждава, че това ще е един много силен и въздействащ роман.

zaharnoto-dete-istoriyata-na-edno-momichentse-ot-minaliya-vek-30„Захарното дете“ на Олга Громова (изд. „Точица“) съхранява малко, но много важно парченце от историята на XX век. Олга Громова е дългогодишен библиотекар, посветен на училищното образование, докато случайно не се запознава със Стела Нудолская и личната ѝ история, преживяна в детството в края на 30-те и началото на 40-те години.

Малката Ела и майка ѝ получават заповед за изселване като роднини на „враг на народа“. Преди да се заселят принудително в Киргизстан, те се озовават в сталински трудов лагер. Оцеляват благодарение на забележителните морални качества на майката и добрината на хората, които срещат по пътя.

Книгата впечатлява с чистотата и непосредствеността на детския разказ. Уроците по достойнство и човечност, които получава малката Ела, ѝ дават сили в нечовешки условия да съхрани доброто в себе си. Благодарение на Олга Громова, която записва и редактира спомените на Стела Нудолская, младите читатели получават възможност да станат съпричастни към мислите и чувствата на обикновените хора във времена на тежки изпитания.

Преслава Колева

zheni-na-nepreklonna-vazrast-i-drugi-bezprintsipni-istorii-30„Жени на непреклонна възраст и други безпринципни истории” от Александър Ципкин (изд. „Колибри“) е сборник с разкази, който те потапя в посткомунистична Русия. Историите са забавни, цинични, трогателни, малко зловещи и всъщност читателят изпитва пълен спектър от емоции. Сред страниците се срещат неверни съпрузи, изобретателни кръшкачи, тук-там искрена любов, нелегален бизнес, жена, която намира женствеността си след разговор със сутеньор – изобщо всякакви образи.

Разказът, който най-силно се запечата в съзнанието ми, е този за дядото, който наемеше един апартамент всеки ден за няколко часа следобед и докато героите си мислеха, че го прекарва с любовницата си, истината не можеше да бъде по-тъжна и изненадваща.

aleksandar-veliki-nikos-kazandzakis-30„Александър Велики“ от Никос Казандзакис (изд. „Сиела“) нямаше как да не попадне сред подбраните за почивката четива. Многократно съм споделяла любовта си към Античността и всичко, свързано с нея. А лятото и Гърция винаги ме настройват още повече на вълна за истории от далечното минало. Никос Казандзакис едва ли има нужда от представяне, както и Александър Велики. Това е една прекрасно написана история за живота на великия пълководец, представена през погледа на Стефан – един от офицерите на Александър. Романът се води предназначен за юношеската аудитория, заради посланията, които отправя (за израстването, героизма и честта), но разбира се това е книга, която не е възрастово ограничена.

 

The Wicked KingThe Wicked King от Холи Блек е така очакваното продължение на „Жестокият принц“, което четох на английски, но съвсем скоро издателство „Ибис“ ще зарадват българските читатели с превода му. Продължението на историята на Джуд в Царството на феите е още по-завладяващо и изпълнено с интриги, предателства и неочаквани обрати. Да задържиш властта, която си завоювал, е трудно и Джуд ще се сблъска с още по-големи предизвикателства. Феите са все така жестоки, красиви и коварни, а цената на една услуга, обещана от смъртното момиче ще се окаже твърде висока.

Светът, който Холи Блек е създала, е здраво стъпил върху митовете и легендите за феите и всякакви магически създания от западноевропейската култура. А аз харесвам, когато авторите умело смесват фолклорни предания с оригинален сюжет, заигравайки се и преобръщайки познати сюжети. Една тенденция, която се наблюдава последните години в доста фентъзи романи.

Цветомира Дукова

Препоръчително е романът „Назови ме с твоето име“ да бъде четен в горещи дни, защото лятото толкова много отива на неговата задъхана атмосфера, изпълнена със сол и сладки плодове, когато жегата е непоносима и е трудно да се диша. Светът на Андре Асиман е един малък отрязък от време-пространство, в който идеалът се сбъдва. Тук тийнейджърите няма срещу какво да се бунтуват, родителите не сеят забрани и поучения, първичен конфликт не съществува, а любовта, разбирането и себепознанието са най-големите ценности.

Героите на Асиман чакат лятото да отмине, а междувременно животът си тече, така че какъв е смисълът да се правят планове? „Назови ме с твоето име е красива любовна история, вглъбена в идеята за абсолютната ценност на любовта и единението на физическо и емоционално съвършенство.

Иън Макюън е едни от най-любимите ми съвременни автори, затова появата на негов нов роман е щастлив ден за мен. Освен с майсторството на построяване на сюжети и създаване на характери, той ме спечели с неизменното търсене на нови теми и различни гледни точки

„Машини като мен“ (изд. „Колибри“) е последният роман на Макюън, който ще ви пренесе в един алтернативен Лондон от времето на Маргарет Тачър. В центъра на действието е поставен Чарли, който е влюбен в Миранда. На пръв поглед съвсем тривиална история… до момента, в който към романтичната двойка се присъединява и роботът Адам.

Адам е създаден по желанието на Миранда и Чарли. Той притежава всички качества, които са ценна за двамата му благодетели, и на практика е съвършен. Този странен любовен триъгълник поставя и сериозната морална дилема на романа – за способността на машина, създадена от хората, да разбере човешкото сърце.

Таня Клясова

Признавам си, че най-вероятно нямаше да обърна голямо внимание на „Споделеният апартамент“ (изд. „Ибис“), но след ревюто на Габриела Кожухарова добавих книгата в списъка за лятото. Романът на Бет О’Лиъри обещава чаровна любовна история, възникваща по неочакван начин. Главният герой, Леон, работи нощем в хоспис, и тъй като се нуждае от допълнителни средства, пуска интригуваща обява: той си търси „съквартирант“, който да обитава апартамента и да спи в леглото му нощем. На предложението се отзовава Тифи, чията работа в малко издателство не ѝ позволява да наеме квартира на сносна цена в Лондон. Уговорката изглежда ясна – Тифи идползва апартамента през нощта, а Леон – през деня. Двамата си общуват само чрез бележки и храна, които редовно оставят за другия. Любопитна съм как подобно съжителство може да прерастне в любов, както очаквано се случва. Бях привлечена от коментара на Габи, че книгата не е захаросан чиклит и може да впечатли дори читатели, които не си падат по романтични романи – нямам търпение да се убедя в това сама.

Malkata pekarna v Bruklin Dzhuli KaplinПреди няколко месеца прочетох „Малкото кафене в Копенхаген“ (изд. „Софтпрес“) на Джули Каплин и бях приятно изненадана. Романът се оказа много по-интересен и поучителен, отколкото очаквах. Наскоро разбрах, че „Софтпрес“ са решили да ни изненадат с още една книга от същия автор – „Малката пекарна в Бруклин“, и няма начин да я пропусна. Историята се върти около кулинарния журналист Софи, която напуска Лондон и заминава за Ню Йорк, за да започне живота си отначало. Новият град идва с нови запознаства, приятели, и предполагам, любов. Да, сюжетът предполага леко и плажно четиво, но съм убедена, че Каплин и този път ще ме изненада приятно. Тъй като самата авторка е прекарала години в пътешествия, умело и интригуващо описва нови държави, градове, и най-вече кулинарните изкушения, които те предлагат.

Това бяха нашите 22 книжни предложения за лятото. Ако все пак сме успели да ви вдъхновим да прочетете някои от тези книги, може да ги вземете с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си! Ако пък не, споделете ни какво четете вие в момента! 

Снимка: Pexels