fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Как четешСпециални

Как четеш: Константин Трендафилов

5 мин.
Konstantin Trendafilov

Константин Трендафилов е творчески директор на голяма рекламна агенция, с немалко международни и местни награди зад гърба си. По-известен обаче е като създател и автор в „Мърлявия блог на един спретнат човек“ – пространство за авторската му проза и поезия, засега неиздадени, но предвид голямата му публика, сигурно е само въпрос на време да се случи. Пише от почти десет години, но едва от година се осмелява да сподели публично текстовете си.

Филолог, журналист и поет, Константин е не на последно място и читател. Затова днес ще надникнем в книжното му пространство и ще разберем кои автори го вдъхновяват, какво чете в момента и кой алкохол най-много върви с книга…

11900826_889198424489549_8823616195196169906_oКакво са книгите за теб?

Различни ъгли към живота. Моят си го познавам, затова прибягвам до чужди.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?

Вероятно „Смешни любови“ на Милан Кундера. След като я прочетох, бях толкова впечатлен, че реших да преосмисля начина, по който гледам на писането. От хоби го превърнах в занаят, в който искам да се развивам. И като погледна назад – какви глупости съм писал преди, ликувам, че тази книга успя да ме побутне. Не че и сега не се случва да пиша пълни тъпотии…

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Вниманието ми се крепи на толкова тънък косъм, че ако ям нещо, докато чета, преди да се усетя ще преминавам през редовете с празен поглед, всъщност чудейки се доматът плод ли беше, или плодов зеленчук. Или нещо такова.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Вода или водка с вода. Може и чай, но много рядко ще си направя труда така да се ухажвам. Обикновено сядам и чета, важното е да има прозрачна течност до мен.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Второто. И не само идеята. Майка ми подчертава всяка мисъл, която я впечатли, затова книгите, които взимам от нея, приличат на учебник по история на отличник. И ме вкарват в ужасната ситуация да препрочитам по два-три пъти маркираните пасажи, за да открия какво толкова са я впечатлили.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Правил съм го с билет, със скъсано листче, с термометър, мартеница и каквото можете да се сетите. Като цяло концепцията е, че седнал ли съм да чета, не трябва да ставам, затова търся нещо подръка. Книгата, която чета в момента, е отбелязана с визитката на жена, която не познавам и която работи във вестник Капитал. Тази визитка открих в джоба на палто, което мой приятел ми подари. Такива работи…

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

Художествена. Другата според мен също е страхотна. Срещу безсъние. Естествено, има изключения. 1589421_600__

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?

Ако историята не излиза от хартия, сякаш не е истинска. Не знам защо. Затова предпочитам от хартия. Когато успея да си го дефинирам по-добре, може и да го превъзмогна и да мина на електронни издания.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Държа, но когато на човек му се доспи…

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?

Мога да захвърля всичко, ако ме дразни. Книгата, за щастие, е доста лек предмет.

Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?

Естествено. Това не е нажежено футболно дерби, в което победата е важна. Важна е красивата игра и в този смисъл за мен са интересни авторските решения, психологическата дълбочина, умението да държиш читателя за носа. Независимо от героите. Ако са дразнещи, по-скоро ще се запитам защо авторът е решил да са такива, но ще го приема като част от играта. Твърде много спортни метафори, съжалявам. През живота си не съм гледал футболен мач докрая.

Какво четеш в момента?

„Триумфалната арка“ на Ремарк. И да ви кажа честно, не ми е любимата.

Коя е последната книга, която си купи?

„Нищо ново на западния фронт“ от Ремарк. Доста повече ми хареса.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Няколко наведнъж. Мултитасквам, иначе ми омръзва.

Имаш ли си любимо място/време за четене?

Ако съм успял да открия време за четене в деня си, това си е една малка победа. Гледам да не предизвиквам боговете с претенции.

Kratkiat chuden jivot na Oskar Uao - Djuno DiasКакво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Определено самостоятелните. Типичните жанрове, които излизат в поредици, просто не са ми любимите.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Да. „Краткият чуден живот на Оскар Уао“ от Джуно Диас. Неслучайно има награда „Пулицър“. Написана е със страхотно, невидимо майсторство, което те вкарва в историята толкова дълбоко, че във всеки момент си убеден, че наистина се е случила.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

По това колко тежат. В името на честността – рафтовете ми са малко кекави.