fb
Как четешСпециални

Как четеш: Мира Котева

10 мин.

Мира Котева е актриса и писател на свободна практика. Играе в късометражни и пълнометражни проекти и реклами, пише статии за интересни личности и изкуство. През 2020 година написва и заснема първия си авторски късометражен филм – „Крачка назад“. Носител е на награда за „Най-добра актриса“ от филмовия фестивал „Virgin Spring“ в Колката, Индия, и е номинирана за „Най-добра изгряваща звезда“ от филмовия фестивал „Soul Webfest“ в Сеул, Южна Корея. Неофициално Мира се определя като мечтател и приключенец, въпреки че повечето приключения се развиват във въображението ѝ. Споделя, че обича да прави йога, да медитира и да тича в парка. Обича да чете, да си представя, да позволява на въображението си да лети накъдето си пожелае и се радва на малките неща в живота, като аромата на стара книга от библиотеката и първия декемврийски сняг! А зимата е сред любимите й сезони, защото предразполага към четенето на магични и вълнуващи истории!

Наскоро ви разказахме за проекта „Приказки с Мира“, в който актрисата чете детски приказки онлайн в подкрепа на кампанията „Стипендията“ на фондация „Подарете книга“. По този начин тя допринася за събирането на средства за стимулиране на развитието на образованието на деца, настанени в социални институции. А сега ви разкриваме още за читателския свят на Мира!

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Много мислих по този въпрос и осъзнах, че една такава книга няма поради простата причина, че много книги са ми повлияли. Както всяко съдържание, което консумираме ежедневно, книгите по един или друг, начин се запечатват в нашето подсъзнание и без да го осъзнаваме имат влияние върху нас, нашите асоциации и начин на мислене. Книгите могат да имат изключително силно влияние върху психиката ни и да сформират мнения, спомени и дори характери. Книгите за мен могат да приемат и функцията на лекарство. Когато се чувствам в безизходица и сякаш нищо няма смисъл, обичам да чета биографични книги за личности, които са успели да следват мечтите си, въпреки трудностите на живота. Това винаги ме мотивира да завия настрани от пътечката на отчаянието, да сложа едно червило и да продължа смело напред.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не. Похапването и четенето са две несъвместими действия за мен. Не бих си простила следи от пръсти или трохи върху моята книга. Книгата е място за бягство от реалността и мечти, а храната ме разсейва и ме държи в реалността.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Какво ли не! Най-обичам обаче, когато времето е студено, а прозорците заскрежени, аз да съм вкъщи на топличко с книга в скута и топло какао в ръка. Според времето на деня и настроението ми, какаото може да бъде заменено с кафе или греяно вино. А през горещите дни обичам да помагам на въображението си да се разтанцува с чаша студено бяло вино или вкусно ледено смути! Важно е да се отбележи, че никога не съм разливала нищо върху книгите си. Веднъж потопих лаптопа си във вода, но книга – никога! Дано така и си остане…

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Предните два отговора подсказват какво съм напът да кажа. Не отбелязвам нищо по книгите си. Въпреки че вероятно е полезно да се отбелязва определена информация, аз лично не го правя. Ако нещо ми направи много силно впечатление, го записвам или снимам с телефона си или, ако наистина ме е впечатлило, го запомням.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Най-често използвам книгоразделител. Преди години сгъвах горната част на листа, но осъзанавайки, че буквално белязвам книгите завинаги, спрях. Ако нямам книгоразделител под ръка, подръчни материали ще свършат работа – молив, касова бележка, заблуден лист, който просто лежи наблизо или дори друга книга. Ако съм на самотен остров и всички палмови листа са свършили, ще прочета главата докрая и ще запомня на коя глава съм спряла.

Гордост и Предразсъдъци

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Зависи от настроението и като цяло от това какво се случва в живота ми в конкретния момент. Понякога се наслаждавам истински на художествената литература, друг път обичам да чета нехудожествена такава, като най-вече това са книги, свързани с психологията, актьорското майсторство и писането. Но обичам и класически произведения, като „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин и „Портретът на Дориан Грей“ на Оскар Уайлд.

Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Хартиени. За мен истината е само една и тя е в хартиените издания. Нищо не се равнява на шума от прелистването на страницата, аромата на мастилото и допира на пръстите с хартията. Хартиени, хартиени, хартиени… Аудиокниги и електронни само когато е наистина наложително, като удоволствието е наполовина.

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Опитвам се, въпреки че не винаги успявам. Предпочитам го, но не държа. Не защото нямам желание, а защото съм любопитна и нетърпелива. Често се случва, че когато стигна края на главата си казвам: „Хайде само една – две странички да видя какво се случва“ и предполагам знаете накъде отива положението…

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Ако авторът ме дразни и не ми е наложително да прочета книгата, вероятно няма да я започна. Ако разбера тази информация след като съм започнала, ще помисля. Много е относително. Зависи дали не съм съгласна с информацията или дали стила на писане не ми допада, дали е задължително четиво или съм решила да експериментирам и да прочета друга гледна точка по някоя тема. Внимавам какво чета и вероятно отговорът е да – ако нещо, което чета, не резонира с мен по никакъв начин, вероятно не е предназначено за мен и бих го оставила непрочетено.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Не мисля, че съм срещала книга, в която всички главни герои да ме дразнят. Ами да. Защо не? Въпреки че главният герой е център на вниманието на читателя, не е нужно той да е любимият ни. Може да ми хареса подисторията или второстепенен герой. Мисля, че ако историята е завладяваща и обръщам всяка страница с жажда и нетърпение, няма значение какво е мнението ми за главните герои. Подобно на живота. Това, че някоя личност не е позитивна и любима на всички, не значи, че историята ѝ не е интересна. Даже колкото по-сложен е един герой, толкова по-интересен ми е, защото не мога да го разгадая. Държи ме в напрежение.

Какво четеш в момента?
В момента чета „Мартин Идън“ на Джек Лондон. На нощното ми шкафче ме чакат още три книги, които ще я последват.

Коя е последната книга, която си купи?
Последната книга, която си купих, е „Работата на актьора“ на Константин Станиславски. Книгата разглежда една от най-използваните и най-основни актьорски техники в света. Експериментирането с неговата система беше основата на моята курсова работа и съм много добре запозната със съдържанието ѝ. Но изданието, което видях, ми хареса. А и не съм я чела на български. Ще бъде интересно!

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Правилото е, че чета по една. Но не е изключено да захвана няколко. Ако това се случи, обикновено са една художествена и една нехудожествена литература.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Както вече се досещате, зависи от сезона! През топлите месеци обичам да чета на балкона. Саундтракът на птичките си партнира чудесно с някоя класика. През зимата обичам да чета на моя стол за четене. Той е много удобен и завита с одеало се чувствам в безопасност и готова да се впусна в книжни приключения. Харесва ми идеята за четене на плажа или в самолет, но никога не ми се получава. Разсейвам се и не се чувствам достатъчно отпусната, за да възприема информацията, която прочитам.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Предпочитам самостоятелни издания. Искам да знам, че отговорите на въпросите ми са в ръцете ми, а не някъде там…

Dona Tart - Taynata istoriya

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Не бих казала. Но мисля, че това се дължи на мисълта, че това, че нещо се харесва на мен, не значи че ще бъде по вкуса на приятелите ми. Споделям, ако нещо ме е впечатлило, но толкова. Последната книга, която препоръчах, беше „Тайната история“ на Дона Тарт. Прочетох я на един дъх и не можах да се сдържа. За щастие и моята приятелка много я хареса.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По принцип, по тема. Всичките ми класики са на едно място. Книгите за самоусъвършенстване на друго. Книгите, свързани с професията ми – на трето. И колкото и повърхностно да звучи, по визия и по емоционална привързаност. Имам едно прекрасно издание на The Folio Society. То ми е подарък от много скъпи мои приятели и си има почетно място само за него. Други книги, които носят емоционално значение за мен, също си имат своите специални места не само в сърцето ми, но и в библиотеката ми.

Снимка към публикацията: Антон Белев

Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка AZCHETA20Q4. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на „Аз чета“.

[ + ]