Нуша Роянова с новата ѝ книга „Жабчето Жо“ (снимка: изд. „Дъбови листа“)
Нека ви запознаем с усмихнатата дама от снимката и с белия сладур, когото е прегърнала. Тя е Нуша Роянова – илюстратор, писател, графичен дизайнер, издател, учител по рисуване, мечтател, инициатор на конкурса за авторски детски приказки на издателство „Дъбови листа“, за който ви разказахме миналата седмица. Той е Джак – прототип на едноименния герой от поредицата детски книжки за кучето Джак и котката Ема.
Нуша живее шест години в САЩ, а понастоящем – заедно със семейството си във Варна. Има школа за рисуване, където предава на деца страстта си към изобразителното изкуство. Тя ги учи на креативност не само чрез рисуването, често им чете или пък разказва истории, които измисля на момента. Обикаля страната, за да се среща с малките читатели, гостува на училища, детски градини и различни литературни събития. Наскоро издаде картинната книга за деца „Жабчето Жо“ – историята е вдъхновена от събитие от личния ѝ живот (за което може да прочетете тук), а илюстрациите са изцяло нейно дело.
Пред екипа на „Аз чета“ тя споделя: „В момента, в който почувствам, че работата ми вече не ме вдъхновява, я сменям. Почувствам ли, че нещото, с което се занимавам, вече не ми дава сили, а ми ги отнема, значи е време да потърся друго! Дори и стиловете ми на рисуване и писане се променят. Имам книжки, които са толкова различни като стил, че ако не е името ми отпред, никога няма да се досетите, че са от един и същи човек. Но аз се радвам на тези промени, чувствам се жива и вървя напред!“. А днес ще научим повече за книгите, които чете и препоръчва.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Не мога да кажа за една книга, в никакъв случай – не! В различните периоди – различни книги. Обаче все пак има една, която мъкна с мен от 35 години и я чета на децата в школата и до ден днешен – „Човекът, който обичаше дъжда“ на Гурам Петриашвили.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
А, не, не, не мога. Обикновено съм „в книгата“.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Ех, ако главните герои в книгата непрекъснато се наливат с коктейли, ми се е случвало да си налея чашка бяло вино.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Да, винаги съм го правила и сега го правя, с моливче – много ми помага. В случай, че искам да споделя с някого нещо, което ме е впечетлило – бързо го намирам по този начин. Пък и друго, след много време си прелиствам книга, която съм чела да кажем, когато съм била на 18 или на 25, и виждам какво тогава ме е впечетлявало, припомням си себе си.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Обикновено отворена, обаче напоследък използвам и книгоразделител благодарение на трите котки, с които дъщеря ни Вики ни „обогати“ живота!
Нуша Роянова по време на среща с ученици (снимка: изд. „Дъбови листа“)
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Художествената литература ме е привличала винаги повече. Научих се да чета сама на 4 години, упорито досаждайки на двете ми по-големи сестрички, и от тогава не мога без книга. Просто остана ли без книга за четене, се чувствам самотна.
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
Определено хартиени издания. Никак не харесвам електронните. Упорито отказвам книгите ми да бъдат издавани по електронен път. Компютър, таблет, телефон – много полезни за работа, много. Но за удоволствието да четеш книга – не! Излишно се натоварваме, много разговори съм провела и с лекари и биолечители, които вече трябва да лекуват хора, особено деца. Може би знаете, че децата на Бил Гейтс и Стив Джобс са посещавали училища без компютри?
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Зависи, имало е случаи, когато не съм могла да оставя книгата до сутринта. Затова на нощното ми шкафче има „книга за четене“ и „книга за приспиване“.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
До 20-30 годишна не можех да си представя да не дочета книга, която съм подхванала. Обаче сега, ако текстът не ми допада, не се колебая, оставям книгата. Повечето автори не ги познавам, но ако познавам някого и не ми допада като човек, не чета и книгите му. Което може би е грешка, защото има много хора на изкуството, които не са много положителни, но пък произведенията им са прекрасни.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Е, може, разбира се, че може.
Какво четеш в момента?
„Щиглецът“ на Дона Тарт, „Откраднато“ на Искра Урумова и „Матилда“ на Роалд Дал.
Коя е последната книга, която си купи?
„Откраднато“ на Искра Урумова, даже ми е с автограф!
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Е, аз май отговарям на този въпрос по-горе? Да, определено по няколко.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Да! Най-много обичам да пътувам и да чета!!! По всяко време мога да чета, но вечер преди лягане – задължително. Аз телевизия не гледам, така че спокойно си чета вечер.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Е, зависи. Има интересни поредици, но като че ли самостоятелни издания. Аз имам навика, когато харесам някой автор, да изчитам всичките му книги, които са излезли и са преведени. Библиотеката ми прилича малко на книжарница, така както са подредени по 8-9 книги от един автор.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
О, известна съм с това, че като някоя книга ми хареса или автор, се втурвам да го препоръчвам. Сигурно им досаждам на някои приятели? Е, на моето семейство със сигурност, защото не само настоявам да ги четат, ами като се позабавят или откажат, аз пък им ги разказвам.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
И по жанр, и по автори. Смея да трърдя, че имам прекрасна библиотека и си мъкна книгите навсякъде, където живеем – Смолян, Пловдив, Бостън, София, Варна – живо чудо е как са оцелели!
