Днес ви запознаваме с читателските навици на един истински съвременен будител – Олга Клисурова. Тя е председателка на СНЦ „Пътуващите книги на Стара Загора“ – сдружение, чиято цел е да поощрява четенето сред малки и големи. Чрез него Олга организира детски читални, кани съвременни български писатели да представят книгите си пред старозагорска публика, организира литературни конкурси и още много. Съвсем отскоро самата тя влезе в графата „Автори“ с излизането на бял свят на сборника с разкази „Цвят от глухарче“, който имаше успешни представяния в Стара Загора, София и Варна. Олга споделя, че книгите са нещо, което цял живот я е преследвало и обогатявало, и ние нямахме търпение да научим малко повече за тази й страст, която всички в екипа на „Аз чета“ споделяме.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Много книги да оставили следи у мен и може би това е и идеята на хубавата книга. Но има няколко, които са се запечатели в съзнанието ми. Едната е „Граф Монте Кристо“. Тази книга ме „пристрасти“ към четенето. Друга книга, която няма да забравя, е „Полет над кукувичето гнездо“ на Кен Киси. Тази книга толкова сериозно ме разтърси и разклати всичките ми устои до този момент, че е една от малкото, към които не съм посягала втори път, но я помня, сякаш съм я чела вчера. Да разбереш колко тънка е границата между нормалността (ако има такава изобщо) и лудостта е доста стряскащо.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
Ами храната не е задължителна, всъщност. Няма някаква закономерност между хранене и четене при мен.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Е, тук вече има закономерност. Обичам да пия бира и го правя и докато чета. Понякога, в зависимост от сезона, мога да заменя бирата с вино, но това рядко се случва.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отбелязвам си, но за целта използвам малки цветни листчета, наречени индекси. Не ми харесва да се драска по книгите, макар че когато си купя стара книга, ми е интересно да чета „бележките“ на читателя преди мен.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Ползвам книгоразделител. Но си признавам, че понякога ми се случва да оставя книгата отворена, за което винаги се проклинам.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Определено художествена, ако става въпрос за наслада от четенето. Прибягвам и към нехудожествената понякога, но тя не може да ме накара да съпреживявам, а това е нещото, което най-вече ме привлича в литературата.
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
Динозавър съм си и това е. Определено съм за хартиените издания. Нямам протим електронните книги, дори са за предпочитане при пътуване, но просто не могат да ми донесат същото усещане. Не мога да вдишам аромата на хартията, да усетя допира й между пръстите си. Това не бих го заменила и не бих се лишила от него.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
О, задължително трябва да довърша главата. Иначе няма да мога спра да мисля за това как продължава. Което се случва често и след като съм свършила главата, де. Ако една книга ме е заинтригувала силно, то трудно я оставям, преди да я „изгълтам“ цялата.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да. Преди смятах, че щом съм почнала една книга, трябва да я довърша, дори и да не ми харесва особено. Сега обаче осъзнавам, че имам прекалено малко време и адски много книги, които искам да прочета, че да си губя времето с такива, които „не са моите“.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Понякога главният герой те дразни, защото или се оприличаваш на него, или се дистанцираш. Но щом е породил някакви усещания и чувства в теб, значи авторът си и свършил работата.
Какво четеш в момента?
Току-що привърших „Деветте кръга“ на Диана Петрова и се насочих към „Денят на инвикта“ на Николай Пеев.
Коя е последната книга, която си купи?
„Денят на инвикта“.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Определено чета по няколко наведнъж. Те зависят от настроенията ми. Почти винаги чета заедно по един роман и един сборник с разкази.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Книгата винаги е в чантата ми и любимото ми място и време за четене е всяко възможно.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Предпочитам самостоятелни издания. Определено съм от по-нетърпеливите читатели.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Избягвам да препоръчвам едни и същи автори и книги на всичките си приятели, защото всеки от тях има различни вкусове. Но писателите, които самата аз препрочитам, са Маркес и Селинджър.
Как организираш книгите в библиотеката си (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)?
По жанр и по автор.
Снимка: Миглена Нанова
