Павлина Върбанова е от хората, които се опитват да носят по няколко дини под една мишница. Работи като редактор и коректор, поддържа създадения от нея много важен сайт „Как се пише?“, страницата му във Facebook, личния си блог и ежедневно отговаря на всевъзможни езикови въпроси, които се задават на всевъзможни места в интернет. Интересува се от проблемите на съвременната езикова практика и норма.
Какво са книгите за теб?
Възможност да видя света, в който живея, през други очи; да проникна, доколкото е възможно, в съзнанието на други хора, да пребивавам в реалност, в която няма как да попадна заради далечното време или недостижимото място. В практичен план книгите за мен са източник на знания.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е накарала да се замислиш и те е накарала да промениш нещо в живота си?
“Атлас изправи рамене” от Айн Ранд ме накара да се замисля над доста неща, но не бих казала, че ме е променила. По-скоро ме насърчи да правя това, което аз смятам за нужно и правилно.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Обикновено не ям нищо, евентуално някой плод.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Зависи от сезона – или нещо разхлаждащо, или сгряващо душата.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Никога не пиша по книгите, нито си отбелязвам. Ако нещо ме впечатли, си го записвам на отделен лист.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
С книгоразделител или с въпросния лист, на който си отбелязвам разни мъдри мисли.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете, но работата ме принуждава да наблягам на втората. Да чета художествена литература, е като да поглезя душата си.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Сега ще проличи от кое поколение съм: хартиени издания.
Държиш ли да прочетеш главата докрая, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Предпочитам да не спирам по средата на главата. Авторът си е направил труда да сегментира текста – защо да не се възползвам от това?
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Разбира се, особено ако е художествена литература – четенето трябва да носи наслада.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Не мога да си го представя за себе си. Любима книга за мен е тази, в която всичко – и герои, и сюжет, и внушения, и майсторски разказ – е споено в едно цяло и нищо не те дразни.
Какво четеш в момента?
“Норвежка гора” от Харуки Мураками и “Възвишение” от Милен Русков.
Коя е последната книга, която си купи?
“Норвежка гора”.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си, или можеш, да четеш по няколко наведнъж?
Рядко се случва да чета две книги паралелно, както е в момента.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Де да имах този лукс! Чета винаги когато имам малко свободно време – обикновено когато пътувам, когато си взема отпуск, когато чакам да свърши тренировката по плуване на дъщеря ми.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Поредиците ми създават чувство за ред, но тъй като държа да са пълни, винаги съществува рискът сред тях да има и слаби текстове. Напоследък предпочитам самостоятелни издания. При многотомните речници обаче няма как – трябва да имам всичко.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Не – не ми се иска да натрапвам своя вкус.
Как организираш книгите в библиотеката си (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)?
По тематика: речници; научна литература; художествена литература; разни.
