В сърцето на всеки читател има автори, които се настаняват там изключително умело – дали ще е с историите, които създават, или с емоциите, които ни споделят. Ралица Генчева е един от онези поети, които стават любими на публиката с искреността, струяща от всяка тяхна дума. Тя е сред най-успешните самопубликуващи се автори в България и зад гърба си има две стихосбирки: „Този път, за да ме чуеш“ и „Има ли по-рано от сега?“. Първата се нарежда като най-любима поетична книга за 2016-а година в конкурса „Моята любима книга“. През март 2018 г. се очаква излизането на третото издание под нейно авторство. За себе си Ралица споделя, че е „къс човек с къси изречения“.
А как чете тя, може да прочетете по-долу :)
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
„Атлас изправи рамене“ е книгата, която промени нещо в мен. Напомни ми, че животът е действие и действието е най-голямата истина на човека.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
Трудно ми е да ям и чета едновременно, тъй като предпочитам хартиените издания пред електронните. Вродената ми непохватност няма да позволи това съчетание да приключи добре.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Горещ шоколад.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Рядко драскам, но не защото ме ужасява. Прегъвам страницата, когато искам да отбележа нещо. Е, после трябва да прочета две страници, за да намеря няколко думи, но пък ми изглежда по-романтично.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Не мога да се сприятеля с книгоразделителите. Отново си прегъвам листа. И това прави още по-трудно намирането на любимите цитати.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. В литературата полигамията е разрешена.
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
След няколко години усилено четене на електронни издания се завърнах към хартиените. Електронните не можеш да си ги прегъваш (усмихва се).
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Ако не държиш да стигнеш поне до края на главата (ако не и на цялата книга), значи трябва да спреш да четеш тази книга. Отдавна спрях с опитите да прочета книга, която не харесвам, само защото съм я започнала. Това си е книжно изнасилване.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Разбира се. Автори, които харесвах, ме изгубиха като читател с публичните си изяви. Когато усетя рязък контраст между красиви думи и неприятна личност, започвам да я виждам и между редовете.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Да, в много от любимите ми книги някои от героите ме дразнят – тези, на които не искам да приличам. Положителният герой може да те мотивира да бъдеш като него, отрицателният също – да не се превърнеш в него. И веднага се сещам за Дориан Грей :)
Какво четеш в момента?
„Афиши в огледалото“.
Коя е последната книга, която си купи?
„Сделката на живота ти“.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Бях от тези, които четат по няколко. Сега вече не – завършвам една и започвам друга. Започнах да върша всичко в живота си по този начин – едно по едно. Едно след друго. Усещаш една книга, после усещаш друга.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Да. На дивана, докато вали сняг.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Никога не съм обичала поредици. Нездравословно нетърпелив човек съм, поредиците са моето сладко мъчение. Но ако ми хареса първата книга, няма как, обречена съм.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
„Рай“ на Радослав Гизгинджиев.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Дарявам почти всичко, което прочета. За себе си съм запазила по-малко от 20 книги, така че библиотеката ми е малка и е организирана по малко по-различен начин – книги, които съм прочела и ще даря; книги, които не съм прочела още; книги, които запазвам и книгите на половинката ми, с които не се разпореждам.
