Руслан Вакрилов е един от утвърдените екстремни фотографи и филммейкъри в областта на алпинизма, спортното катерене, боулдъри, ски и всички възможни екстремни спортове. С множество публикации в Rock&Ice, SA Mountain, Climb (UK), списание 360 и др. Част от екипа на успешната експедиция „Опашката на Дракона“, Патагония, 2015-2016, с Мартин Маровски, Виктор Варошкин и Григор Вътев. Руслан беше в двойната си роля на фотограф и катерач.
С Рус се запознах специално по повод на един проект. Следях възходящата му и развиваща се стилистика на филммейкър, увличащото му се фото око по детайли, знаци и натрупваща се символика – необичайно за българско документално кино за екстремни спортове. Рус откликна. С него се работи точно, динамично и професионално, влиза бързо в идеята и я усвоява. Да стане част от сериозната експедиция в Патагония ми се стори естествен ход за таланта и интересите му. След премиерата на филма „Гранитни Алпи“ на същия този екип – разкриващ подготовката за експедицията в Алпите, впечатлението ми е, че Руслан придава колоритност и естетизъм на строгите алпинисти. Както и необходимата доза хумор.
В рамките на експедицията „Опашката на дракона“ Руслан изкачи иглата Пойнсенот (Aguja Poincenot) по маршрута Уилянс-Кохрейн. На 6 януари Мартин Маровски и Виктор Варошкин направиха първото българско изкачване на Серо Торе и вписаха имената си в световната история на алпинизма с премиерен маршрут по северната стена на El Mocho. С нетърпение очакваме филма и изложбата от експедицията. Дотогава ще ви запознаем с читателските вкусове на екипа.
Руслан Вакрилов, който „търси да улови точния момент на върховно усилие на духа и тялото в комбинация с красотата на средата“, участва в рубриката „Как четеш“. Мартин и Виктор очаквайте в специално интервю.
Какво са книгите за теб?
Нещо толкова необходимо, като водата, въздуха, любовта. Нещо много полезно и необходимо за отварянето на ума и сърцето към света. Но и нещо много опасно, ако нямаш добра „цедка“ в главата си. Книгите са мощен инструмент, първоначално в ръцете на твоите родители/учители, чрез който дават насока на развитието ти, а в последствие и в твоите ръце, но как ще използваш този инструмент зависи само от теб. Жадният за знания ум е като празен лист, всичко може да бъде написано на него, красиво и грозно. Внимавайте какво четете. Всяка книга поставя ума в някаква форма, но не е добре, когато тази форма остава за дълго и втвърдява ума. Умът трябва да остане аморфен, еластичен.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Много са, всяка по малко, но някои много. Не мога да се сетя за „най“, а и надали бих могъл да позная коя книга несъзнателно ме е променила. Сещам се за някои, но не мога да отделя една. Например, сещам се за „Първата и последна свобода“ на Кришнамурти.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Докато чета само чета. Като огладнея отивам в кухнята и хапвам, мислейки върху прочетеното. Така ми е много по-сладко. Иначе се разсейвам, забравям да се насладя на храната, целия ставам в трохи…
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Вода.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Никога не драскам върху книги (не броим учебниците, нали?). Пробвал съм да подчертавам разни пасажи, но се оказва безсмислено, защото никога не се връщам към тях, не обичам да препрочитам книги, в живота ми съм препрочел не повече от 5 книги, а се сещам само за 3 – „Алфонс Треперибузков“ на Герхард Холц-Баумерт (поне 3 пъти), „Мечо Пух“ на А.А. Милн (десетки пъти) и „Трима души в една лодка“ на Джеръм К. Джеръм.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Като ученик помня, че си бях изградил умението да запомням номера на последната прочетена страница, имах много силна фотографска памет тогава. Сега използвам някаква хартия за отметка – визитна картичка, пощенска картичка или нещо друго. Обикновено за всяка книга си намирам нещо различно.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Рус на Pilier Rouge du Brouillard, Алпи
Предимно художествена, техническата литература я намирам напоследък в Интернет и чета пред компютъра.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
До скоро не вярвах, че ще мога да заменя хартията, но имам електронна книга от 1 година и мисля, че е гениално.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Обикновено прочитам главата до край, освен ако не съм заспал преди това.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Рядко оставям непрочетена книга. После ме е яд, че съм си изгубил времето, но като се замисля много рядко ми се случва и това. Всяка книга ме учи на нещо, дори и най-глупавата ме научава, че има глупави книги и да внимавам занапред какво чета ;)
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Странен въпрос. Как така да ме дразнят главните герои? Никога не реагирам толкова емоционално на една книга, че да възприемам главния герой като реална личност, която по някакъв начин ме засяга или влиза в конфликт с мен. Аз съм само страничен наблюдател. Ако в книгата се описва човек, който не би ми бил приятел „на живо“ това по никакъв начин не намалява художествената и стойност.
Какво четеш в момента?
„Любов“ на Елиф Шафак – история за поетът суфист Руми и неговата духовна връзка с един дервиш. Книга, която прелива от информация „между редовете“ и е много повече от очевидния сюжет.
Коя е последната книга, която си купи?
Последно си купих гидовник за катерене, който беше толкова добре написан с описание и история на мястото, че беше истинско удоволствие да го чета преди лягане.
Селфи на Рус на иглата Пойнсенот
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Само една книга и и се отдавам напълно. Моногамен съм като цяло ;)
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Обожавам да чета сутрин. Да стана, да се разсъня и да чета един час преди да започна работа. Но ако някоя книга много ме грабне съм склонен да отлагам работните/семейните задължения до степен да си навлека големи неприятности.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Много често изчитам всичко на даден автор ако ми стане интересен.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Зависи от приятеля ми – какъв човек е той. Ако мисля, че някоя книга няма да му хареса, защо да му я натрапвам? На всеки препоръчвам различна книга, такава, каквато мисля, че ще му хареса.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По автор.
Снимки: архив на експедиция „Опашката на Дракона“ и лични снимки на Руслан Вакрилов
