В рамките на Седмицата на библиотеките в „Аз чета“ решихме да направим няколко специални издания на рубриката „Как четеш“, където да представим страхотни професионалисти от сферата.
Започваме със Спаска Тарандова, член на УС на ББИА и експерт „Библиотеки и регионална координация“ във Фондация „Глобални библиотеки-България“, част от международна група на лидери иноватори по програма iNELi на фондация „Бил и Мелинда Гейтс“ и един от основателите на кампанията „Забавното лятно четене“.
Какво са книгите за теб?
Не съм се замисляла, може би защото съм заобиколена постоянно от книги и не си задавам този въпрос. Но ако трябва да отговора с една дума – книгите са свобода, блажен остров, на който можеш да се оттеглиш по всяко време.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
В много книги съм намерила неща, които са оказвали влияние върху моите представи и разбирането ми за света и отношенията между хората. Може би имам книги от различните етапи на израстването ми като личност, а не само една. В детството непрекъснато препрочитах историите на герои от Старогръцката митология, приключенските романи, а Древен Египет – това беше друг свят. По късно това беше „Синухе Египтянина” на Мика Валтари, защото от дете историята и археологията са ме привличали, но за любовта разбрах от „Един живот” на Мопасан, а за приятелството от „Трима другари” на Ремарк. В Библиотекарския институт се влюбих в Достоевски завинаги. В по-ново време се впечатлих от Imperium на Робърт Харис. Така че не мога да кажа, че са ми повлияли, а че съм попила, надявам се, достатъчно мъдрост от житейските истории, разказани в книгите.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Ако трябва да перефразирам заглавието на книгата „Яж, моли се и обичай”, то моето кредо ще бъде „ Яж, чети, обичай и работи за благото на всички човешки същества”. Има много теории за отношението към храната, то е като отношенито към живота като удоволствие. А четенето за удоволствие не може без малко плодове, ядки и понякога някое шоколадово изкушение.
Но винаги съм много внимателна – като библиотекар в годините на работа с читатели в Столична библиотека съм виждала цели менюта върху книгата, което е недопустимо. Имам специално отношение към книгите и не мисля, че е само от професията.
Не мога да си представя, че мога да зарежа някоя книга разтворена на две и поставена с текста надолу върху маса или друга повърхност. В една книга е вложена мисълта и душата на автора и труда на различни специалисти, затова е проява на много лош вкус да не й засвидетелстваш нужното отношение.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Капучино в любимата ми чаша, а вечер – и вино.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не обичам и избягвам да подчертавам или пиша по книгите. Не че не съм го правила като студентка, когато трябва да прочетеш стотици страници, за да помниш най-важното. Но книгите са създадени за многократна употреба и едни бележки в определен случай може да служат на изследователите на някой гениален учен или творец, но най-често могат да отнемат от красотата на текста и да лишат следващия читател от пълнотата на възприятието.
Затова си имам два бележника, в които си записвам фрази или номера на страници от книги, ако са по-дълги пасажите. И ако се питате защо два, причината е проста – удобството, един на работното място и един у дома. Една от последните мисли, които си записах, е „Нещата са такива, каквито са, и каквото има да става, ще става“ от „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
С книгоразделители. :) Някой път, ако съм си купила нова книга и не са ми дали книгораздетел, и с билетчето на слизане от трамвай до прибирането ми вкъщи. Детето на една приятелка, естествено пак библиотекарка, ги нарича „запомничета“ – дума, която много повече ми харесва. Преди няколко години в Столична библиотека реализирахме една идея с книгоразделителите с цитати от 10 от най-предпочитаните български писатели и поети, избрани от самите тях и подписани лично. Зарадвахме читателите и оставихме един хубав спомен. Много хора на Запад купуват като подарък книгораздели за книгоманите, защото те са направо произведение на изкуството.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Разбира се, и двете. По време на честването на 23-ти април със студенти си говорехме за книгите и четенето и аз им споделих, че чета все по-малко художествена литература, за жалост.
Но любовта към историята и политиката е вечна. Завършила съм история и макар да избрах професията на библиотекаря, и до ден днешен във фамилията на баща ми историчестите теми се дискутират на всяко събиране и постоянно си купуваме и разменяме книги в областта на историята, политиката, мемоарната литература.
Електронни или хартиени издания? Или и двете?
И двете, но ако е художествена литература, предпочитам хартиена. Дори и при пътувания, винаги слагам по една книга в чантата, а не разчитам само на таблета, на него най-често имам работни четива. Като се замисля, почти винаги нося книга в чантата си.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Зависи къде чета, ако трябва да сляза от трамвая, имам ли избор? Но ако имам избор, мога и да преполовя нощта.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Ако е художествена литература, разбира се, че ще я оставя. След годините в училище и института, където се четеше по задължение, сега не робувам на модни тенденции, а имам собствени критерии. Разбира се, че си правим и препоръки с приятелки за едно или друго заглавие. Докато работех в библиотеката, всичките ми приятелки разчитаха на моя вкус и това понякога е доста затормозяващо.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Героите са такива, каквито е решил авторът, те не могат да ме дразнят, а може да се говори за добър сюжет или стил и това определя избора.
Какво четеш в момента?
„Ислямска държава” на Лорета Наполеони и „Ден по късно, долар по-малко” на Тери Макмилън.
Коя е последната книга, която си купи?
На Франко Кардини „Европа и ислямът“.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Най-често чета по няколко, но само една художествена, а другите са или професионални, или от моите любими теми.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Най-любимото ми място е вкъщи на дивана с чаша капучино и мирис на канела.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Обичам хубавите четива, не съм се замисляла по този начин за книгите
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
От по-новите заглавия горещо препоръчвам „Шантарам“, а като автори Харуки Мураками и Амели Нотомб. Но винаги мога да препоръчам Айрис Мърдок, Джон Ъпдайк, Изабела Алиенде, Артуро-Перес Риверта, Ремарк, Достоевски, Мопасан и много други.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По предмет, но като цяло го съхранявам при моите родители, защото имат повече място, а накои книги баща ми чете преди мен, а аз отлагам за времето, когато ще се пенсионирам.
