fb
Ревюта

“Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна” – най-интересният живот на света

4 мин.
Stogodishniat starec, koito skochi prez prozoreca i izchezna Iunas Iunason

Stogodishniat starec, koito skochi prez prozoreca i izchezna Iunas IunasonЧесто се чудя какво ли би ми се случило, ако един ден изляза от вкъщи, уж с идеята да следвам планирания за деня график, но вместо това зарежа всичко и просто тръгна нанякъде, без цел и посока, с единственото условие никога да не се връщам там, откъдето съм тръгнала.

Разбира се, едва ли някога ще постъпя толкова безразсъдно. Бих разтревожилa доста свои близки и има значителен риск да ми се случи нещо много лошо и потенциално смъртоносно. „Стогодишния старец, който скочи през прозореца и изчезна” обаче ме обнадежди, че това приключение спокойно може да бъде отложено за момента, в който съм навършила сто години, живея в старчески дом, нямам никакви живи роднини и единственото, което  стои на пътя ми е… един прозорец и една леха с теменужки.

Точно тези две препятствия преодолява юбилярят Алан Карлсон, когато в навечерието на стотния си рожден ден се измъква от старческия дом и от зоркото око на медицинската сестра Алис (неприятна дама, която изрично забранява консумацията на така любимата му водка) и се отправя към свободата. Нещата стават интересни, когато по стечение на обстоятелствата (казано по друг начин – чрез кражба) Алан се сдобива с мистериозен сив куфар с прелюбопитно съдържание, който ще му спечели освен много нови приятели-чешити, така и не толкова доброжелателна опашка от изпечени престъпници, наред с куп полицаи, решени на всичко да разрешат загадката с изчезналия старец.

Истинското сърце на книгата обаче се крие в другата сюжетна линия, развиваща се успоредно на настоящата. Юнасон ни разказва доста динамично протеклия живот на Алан, белязан от абсурдни и изключително забавни срещи с най-емблематичните личности на този така претъпкан със събития и трагедии XX в. Симпатичният швед, който не се притеснява прекалено за нищо, оставя се на течението и винаги гледа на живота ведро и позитивно, някак си съумява да се сприятели с няколко световни лидери, сред които един-двама американски президенти и комунистически колоси, да изиграе ключова роля в изобретяването на атомната бомба, да добие малко скъпоценен жизнен опит из по-студените кътчета на планетата като Хималаите и Сибир, да се изживее като терорист, физик, шпионин, дори и за известно време като абсолютен безделник. Пълната му незаинтересованост към политиката му позволява да прехвърча така волно между Труман, генерал Франко, Сталин, Мао Дзедун, Ким Ир Сен, Шарл дьо Гол и други добре познати ни от учебниците по история симпатяги.

Авторът Юнас Юнасон определено е вдъхнал малко от собствения си приключенски дух на авантюриста Алан. Юнасон гради дългогодишна и успешна журналистическа кариера в Швеция, докато един ден просто не се отказва от всичко – работа, имущество, кажи-речи целия си досегашен живот, и не се премества в малко градче на брега на езерото Лугано в Швейцария, където се отдава изцяло на написването на „Стогодишния старец, който скочи през прозореца и изчезна“. Отдадеността му към творбата е очевидна и му се отплаща с шепи.

Не знам какво се случва в студената част на Европа, но напоследък все повече любими книги от библиотеката ми са със скандинавски произход. „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ се чете леко и не оставя място и за една скучна страница. Романът е чисто книжно удоволствие, много забавен, остроумен, наситен с ирония и чар. Юнасон майсторски успява да позиционира героя си точно там, където е било най-интересно на историческата сцена през XX в., и щедро му отрежда ключови роли при протичането на някои най-важните събития от онзи период. Настоящите му приключения с куфара и гонитбата пък са не по-малко вълнуващи, особено в шантавата компания, която Алан събира по пътя си.

Въпреки всички сериозни муцуни, разхождащи се по страницата й, „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ е навярно една от най-разтоварващите книги, на които можете да попаднете. Нещо като „Форест Гъмп“, само че заменете драмата и емоционалния заряд с много хумор и сериозна доза осмиване на историческата действителност. Най-малкото, на никого няма да се отрази зле да се поучи от очарователния образ Алан и здравословния му непукизъм към света и към самия себе си.

Още възторжени ревюта можете да намерите в „Книгoландия“, „Книгозавър“, „Библиотеката“, „Lovebigbooks“ и при „Lammoth“.

[ + ]