fb
Как четеш

Как четеш: Станислава Войчева

6 мин.

Тя е Станислава. Обича да чете и после да говори за това, което е прочела и мислите, на които я е навело, в малка стаичка в Интернет, в която има магия, защото всичко в нея левитира. „Левитация…“ е вече на почти 5 години, а Станислава е близо до центъра на двадесетте си години и е решила да живее, така че да има полза от нея. Стаси учи медицина във Варна и се запознахме преди три години по време на Алея на книгата. Реших да я отвлека за малко в „Аз чета“, за да ни разкаже как чете.

Какво са книгите за теб?
Ако гледам глобално на книгите, те са еволюция, а ако се завъртя покрай себе си, те са „у дома“.

Станислава ВойчеваКоя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
Книгите, след които официално мога да се нарека читател, бяха „Островът на чайките“ и „Карлсон, който живее на покрива“ на Линдгрен и „Джелсомино в страната на лъжците“ и „Синята стрела“ на Родари и тогава бях на около 7-8. Отивах в книжарницата с родителите си и си избирах книги. Помня как за една от ваканциите началната ми учителка ми повери личното си издание на „Приключенията на Лукчо“ и се чувствах много зряла и отговорна. Като се замисля, много снобско хлапе ще да съм била! :D Но житейско определящи със сигурност са били книгите, които съм чела като гимназистка – Селинджър, Оруел, Бредбъри, Дъглас Адамс. Имах късмета да имам и учител по литература, който ми дава свобода и насока. Та така де… отплеснах се, един вид няма една книга, но има няколко човека!

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Когато човек яде, кръвта от тялото му се преразпределя към храносмилателната му система, тоест остава по-малко кръв за мозъка (най-просто казано). В общи линии аз обичам да чета с възможно най-много кръв в мозъка. :)

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Кафе! Обичам да пия кафе и като не чета. Като цяло обичам кафе за пиене.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Да драскам в книги ми прилича на това да съм в кръжок по рисуване и когато отида на някоя изложба, минаваща през града, да оцветя в червено едното ъгълче на любимата си картина – да се знае, че и аз имам мнение. Отвратително престъпление ми изглежда. От друга страна, ако някой друг го прави, го намирам за много интересно, а ако е в някоя стара книга, си е цяло приключение.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена? Станислава Войчева
Книгоразделителите са любимият ми книжен аксесоар. Обичам да използвам картички, които нося от екскурзии или които приятели ми подаряват, след като са ходили по света.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Художествена винаги! Чета достатъчно нехудожествена учебна литература, за да си го причинявам и във времето за почивка и удоволствие.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Хартиени издания, заради всичко, което са – от носталгията до чисто физическото привличане. Хартиените издания си играят със всички сетива. А и имам визия за красивата ми бъдеща лична библиотека. Tumblr е виновен!

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Не държа и дори по-често не го правя, защото обичам да заспивам с книга, а никога не зная къде ще ме завари сънят. Освен това главите рядко предоставят завършека, от който имам нужда, за да спра да чета. Ако беше така, никога нямаше да бързам да продължа. Отдавна съм се научила да не вярвам на главите.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Не, все пак прочетох „Дамата с камелиите“, което отчитам като най-лошата книга, която съм чела някога!! Всичко е въпрос на избор, вече внимавам на кого се доверявам и така избягвам дразнещи автори и текстове.

Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Да. Дразнещите герои дават обещание за нивото на достоверност на книгата. В живота хората не са перфектни създания, излишно е в книгите да са.

Какво четеш в момента?
Щях да съм супер badass, ако бях казала някоя жестока и изтезаваща класика, нали!? Но аз се топя от удоволствие с „Напълно изгубили себе си“ на Карън Джой Фаулър, „Двойници и животни“ на Нинко Кирилов и съм в центъра на „Зелени сенки, бял кит“ на Бредбъри, кратка пауза преди да се гмурна пак там.

Коя е последната книга, която си купи?
„Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване“ на Мураками.

Станислава ВойчеваОт тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Избягвам да чета по няколко наведнъж, но пък ги чета веднага една след друга. :)

Имаш ли си любимо място/време за четене?
В последните месеци прихванах навик, който много ми допада – да чета рано сутрин около 6:30 – 7 ч за петнайсетина минути, докато си изпия кафето, преди да изляза и да се захвана с деня си. Това ми е новото любимо времепространство за четене. Иначе чета предимно вечер преди да заспя.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Мразя поредици от книги. Зная, че се налагат, но ако имам възможност, ги отбягвам активно.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Всичките си любими. Но предпочитам да препоръчвам книги, не автори. Авторите са лично изживяване, разхвърляно в историята. Книгите могат да се споделят.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
В момента най-близкото до библиотека, което имам, е купчини с книги на нощното шкафче, една колона, която се извисява до него към тавана на стаята (чакам я да се срути) и една от лавиците във всекидневната на квартирата, всичко останало е вкъщи. Но съвсем откровено, някой ден, когато имам истинска библиотека, не се виждам да я организирам. Да речем, че ще има един-два рафта с най-важните книги или с готини издания, но предпочитам творческия хаос пред педантичната организация.

[ + ]