fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Цукуру Тадзаки в търсене на своя цвят

4 мин.

Murakami - Cukuru TadzakiЖивотът ни е наградил със собствен транспорт, чрез който се придвижваме. Личен влак – малък, с един вагон, но в отлична форма. Препуска целеустремено по релсите пред себе си и дори и да трябва да спре на някоя гара, знаем, че в даден момент той ще продължи по пътя си. Ще набере пълна скорост и всички мостове, тежки терени и колебливи участъци скоро ще са само спомен. А най-хубавата част е, че никой не може да ни изхвърли от собствения ни влак – имаме доживотна карта за него и всичко, което се иска от нас, е да останем удобно настанени в седалките му.

Страстта на Цукуру Тадзаки са гарите. Мечта на живота и хипнотизираща част от ежедневието му. Конструирайки гари за огромните японски железопътни възли, той сякаш сглобява парченца от живота си. Трудна задача, изискваща търпение, внимание и упоритост. Харесва му да вижда как това, което е проектирал, работи гладко и пасва на нуждите на пътниците. Не така безоблачно обаче се развива собственият му живот.

Цукуру, Ака, Ао, Широ и Куро се срещат в общинско училище в Нагоя. Три момчета и две момичета, които си пасват така перфектно, че не след дълго стават неразделни и споделят помежду си всеки миг от животите си. Връзката им е толкова силна, че дружбата им изглежда като дар от съдбата. Винаги заедно, подкрепяйки и обичайки се, петимата младежи години наред остават единни и непоклатими. Докато веднъж, скоро след преместването на Цукуру да учи в Токио, той бива изхвърлен от групата. Внезапно, окончателно и без никакво обяснение. Вратата за него е затворена – здраво и завинаги. Тежка травма, която вероятно ще съсипе живота на Цукуру. Така и започва книгата – с желанието му да се самоунищожи. Смърт, която приветства и с нетърпение очаква.

Знаеш ли, че всеки  човек има свой цвят?… Всеки човек си има свой цвят – светлина, следваща очертанията на тялото му. Нещо като сияние. Или като подсветка. Очите ми виждат ясно тази светлина.

Нито в заглавието, нито някъде в романа Харуки Мураками се страхува да използва толкова думи, колкото са му необходими. В „Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване“ (изд. „Colibri“) всяка дума е използвана с определена цел. Думите служат като нюансите в картина на художник – сам по себе си един щрих може нищо да не означава, но съчетае ли се с останалите, магията се получава. А Мураками безспорно е талантлив словесен художник.

Книгата е тъжна, романтична и чудесна. На моменти изглежда все едно японският автор е на път да ни запрати в някое от най-познатите на читателите клишета. Съвсем скоро обаче толкова ловко маневрира с действието и чувствата на героите, че се чувстваш засрамен, задето дори си допуснал подобна възможност. Харуки Мураками насища книгите си с толкова много детайли, че първоначално могат да изглеждат битови и несъществени. Това обаче е подход, с който той майсторски си служи и създава толкова много живот в героите си, че с лекота започваш да вярваш на всяка дума, която разказва за тях.

„Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване“ е роман за различните цветове, от които сме изтъкани. За внезапността и несигурността във всяко събитие. За търсенията на един човек, който е отхвърлен от най-близките си, но намира смисъл да продължи личната си борба. Бързо отлитащ, увлекателен и майсторски роман, в който всяко изречение носи стойност и значение. Книга, на места звучаща поетично, наситена с музика и носталгия към непоправимото минало.

„Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване“ ще бъде пусната от издателство „Колибри“ за продажба на 13.10., понеделник, а вече е налична и за предварителна поръчка в Ozone.

Прочетете и ревюто на Василена за друга чудесна книга на Харуки Мураками – „Хроника на птицата с пружина„.

[ + ]