Стефан Русинов е преводач от китайски език, носител на наградата „Христо Г. Данов“ за своите преводи от китайски на романите „Живи“ на Ю Хуа (изд.. „Жанет 45“) и „Трите тела“ от Лиу Цъсин (изд. Colibri). Създател и водещ е на подкаста „Бележка под линия“, в който разговаря с преводачи за техни произведения с идеята да покажат сложността на тази интерпретаторско-творческа дейност… Разказва, че обича да чете книги на китайски и превежда тези, в които вижда потенциал да разбърникат мисленето за света и човека в нашата среда. Преподава художествен превод в СУ „Св. Климент Охридски“, защото – както самият той казва – обича да споделя наученото и да си причинява обогатяващото неудобство от общуването с по-млади и по-знаещи хора. Заедно със своя добър приятел Любен Кюркчиев прави „Нашето литературно предаване“ в YouTube. Вижте повече за книгите, които чете и препоръчва.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Говоренето в превъзходна степен не ми е присъщо (още повече, че не бих подценил ролята на нищо в цялата тази менлива каша от преживелици, травми и четива, която съм), но примерно си спомням, че във времената, в които четенето не ме ентусиазираше особено (за разлика от ритането), една книга със заглавие „Как се казва тази книга?“ ме прикани да я издърпам от домашната библиотека. Оказа се сборник с логически главоблъсканици, сигурно първата ми доброволно и докрай прочетена книга, с нея открих удоволствието да чета и да умувам, което по-късно несъзнателно започнах да търся във всяка книга. Вътре имаше въпроси като: Какво ще стане, ако всепомитащо гюле удари непоклатим стълб?
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Веднъж във влака една жена до мен четеше вестник „Лична драма“, после една друга в купето ни предложи царевични пръчици и жената с вестника каза: „Не, благодаря, аз имам храна за душата“. И аз така.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Нищо.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не че ме ужасява, но не драскам, обичам да ми е чистичко. Случвало ми се е да заема книга от приятел и когато я върна, той да не ми повярва, че съм я прочел. Като нинджа съм.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Пъхвам листче, върху което си отбелязвам откъси за преписване и си записвам хрумки. С годините помисленото взе да става повече от прочетеното.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Литература, която ми помага да виждам повече извън и вътре в себе си, която демонстрира как езикът може да се противопоставя на непосредствената реалност и да я реформира, която нюансира разбирането ми за човек и съществуване. Това може да е книга-игра или учебник по анормална психология.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Предпочитам тактилното изживяване с пипането, разнасянето и подреждането. Обичам и да си гледам прочетените и непрочетените книги в библиотеката, напомнят ми за многото светове наоколо.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Аз държа, ама като оклюмам…
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Гледам да дочитам, защото в известен смисъл книгите са като вицове и не е честно да ги оценявам преди да чуя края, а и ми се струва невъзпитано да си тръгна по средата на разговора, който в някакъв смисъл сам съм инициирал. Но понякога ми се случва да зарязвам, ако нещо ми се стори монотонно и стереотипно.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Една от главните причини да чета е да преодолея подтика да категоризирам хората и нещата по оста „харесва ми – не ми харесва“. Светът е по-сложен от собствените ми предпочитания и разбирания и аз оценявам писатели, които успяват да ми покажат както собствените ми познавателни и мисловни ограничения, така и колко красив, абсурден и отвратителен е светът.
Какво четеш в момента?
Роман на Йен Лиенкъ, един интересен писател, който всъщност доста добре комбинира красивото, абсурдното и отвратителното и когото се надявам скоро да преведа (той вече е внасян през френски като Ян Лянкъ). Дочитам и „Паралелни светове“ на Мичио Каку покрай превода на научнофантастичната трилогия на Лиу Цъсин, с която се занимавах през последните три години. Декохерентност, теория на струните, пространство на Майснер – все вълнуващи работи.
Коя е последната книга, която си купи?
„Направени от вина“ на Йоанна Елми, защото авторката е забележителен журналист и особено интелигентен и загрижен човек и ми е интересно какъв е художественият ѝ глас и към какво се е насочил разказваческият ѝ поглед.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Имам си книги за вкъщи, книги за път, книги за кеф, книги за подкаста, книги за университета, книги, които чета покрай преводите си… Затова обикновено ми висят по десетина наченати.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Като цяло ми е много любимо превеждането да не ми изпива целия ден и да имам време за четене. Иначе сутрин в леглото е топ.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Няма особено значение, но като човек със сравнително нисък читателски капацитет (твърде непропорционален спрямо високото ми любопитство към различни гласове, отношения към света и хватки при боравенето с езика) често предпочитам по-къси четива. Но пък ако е много хубаво, както например „Ние, удавниците“ на Карстен Йенсен в превод от датски на Мария Змийчарова, не искам да свършва и след осемстотин страници.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Рядко препоръчвам книги, защото ми харесва да сме чели различни неща и да си допълваме погледите и разбиранията. Все пак има един сборник, който съм купувал и подарявал десетина пъти – „Итанесиес“ на Сигизмунд Кржижановски в превод от руски на Даря Хараланова и Ася Григорова. Сега като се замисля, бих сторил същото с „Клаустрофобии“ на Николай Грозни.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Имам три големи секции по език – български, китайски и английски. В българския имам подсекции за българска художествена, преводна художествена и хуманитаристика, които разделям допълнително на купени на ново и на старо. В китайския имам подсекции за китайска художествена и хуманитаристика. Имам и една отделна библиотека, където са ми книгите за история, култура и литература на Китай, които ползвам както за удоволствие, така и за университетските си курсове. За момента все още успявам да си намеря всичко, когато ми потрябва.
Снимка: Гергана Димитрова
Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка azcheta21q4. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на „Аз чета“.
