Таня Николова се появи веднъж на едно от изданията на „Читатели четат поезия“ в ролята на читател. В последващите издания тя се превърна в най-верния съмишленик на формата и приятел, с когото свободно да общуваме върху и за поезията. Впечатлявам се от енергията й да следи почти всички литературни събития в София и не спестява коментарите си по нейния начин – на постове във фейсбук. В един прекрасен ден се оказа, че Танчето пише поезия, а преди месец излезе най-новата й стихосбирка „Морз“.
Колко малко познаваме хората около нас – учудвам се за пореден път и си играя с думата/името „морз“. Навява ми студ, тиктака из душата ми като морзова азбука, стои недовършено. До 5 ноември, когато е третото събитие от серията представяния на книгата и което имам честта да модерирам в общия ни любим бар „Ателието“, се надявам да намеря окончателен отговор какво ще е за мен „морз“ и как ще го споделим с Таня.
Питам я коя е тя. Ето как отговаря. А след това се запознайте с нейните читателски навици.
Таня Николова, артист. Започваш с най-трудния въпрос – кой си ти?, а аз още не съм се научила да отговарям лесно на него. Ще се измъкна с цитат от CV:
„Таня Николова (1968, Плевен). Aвтор на стихосбирките „Толкоз“ (2007), издадена след спечелен конкурс на Министерството на културата за дебютна книга и „Еквилибриум“ (2012). Предстои излизането на неиздаваните гротески „Калейдоскоп“ (2013) и стихосбирката „Непоръчан портрет“ (2014). „Морз“ (2016) е най-новата й книга. Пише текстовете си в интернет под различни псевдоними, най-често като shshtt. Завършила е музикална педагогика в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив и счетоводство и контрол в УНСС. Била е учител по музика в Ямбол и Стралджа, а сега е счетоводител в Българската армия. Живее в София.“
Какво са книгите за теб?
Фикция, а често и фиксация. Важни са ми книгите, не само чуждите, но и моите, те са начинът ми да пътувам към себе си.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Трябва да се върна в детството, за да ти отговоря, тогава много четях. А преди да се науча да чета много са ми чели и разказвали и не знам дали ще успея да си спомня конкретна книга. Сигурно е, че най-силно са моделирали характера ми книгите с приказки. Възможно е да са били Андерсеновите. Имах всякакви книги с приказки, а което не съм имала вкъщи, майка ми го вземаше от библиотеката, така че едва ли е имало много неща, които са били достъпни по онова време и съм пропуснала да прочета. Приказката като жанр е А-то и Я-то на литературата за мен. Дори и сега, когато нещо прочетено ме възторгне, спонтанно го наричам приказка.
Но ако все пак се налага да спомена една книга, то нека да е „Майстора и Маргарита“ на Булгаков. Макар че всичко прочетено води до промяна, дори не цели книги, а само откъси от тях или нечии постинги в мрежата. Изкушавам се да си послужа с клишето за плодородната почва – наноси в паметта е прочетеното. И в този смисъл би могло да е опасно, ако се ползва предимно като средство за бягство от реалността. От един момент нататък се превръща в блатото, в което си затънал, защото те е страх да живееш. Границата, мярата е важна и при четенето, както във всичко останало.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Да, обичайно вечерям, докато преглеждам „литературните новини“ на компютъра. Любими са ми всякакви салатки и мезенца.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Каквото ми върви с вечерята.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не отбелязвам нищо и не драскам по книги. Имам обаче навика да си подчертавам важното в учебниците.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Ползвам книгоразделител или я оставям книгата отворена.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
В момента чета само съвременна българска художествена литература, предимно на приятели и познати, за друго не ми остава време. Имала съм дълги периоди, в които нищо не съм чела или съм чела само учебници, или само в мрежата, или само електронни книги на четеца, зависи какво съм работила и доколко работата ми е оставяла свободно време за четене. Ученическите години не ги броя, за тях е ясно – тогава четях като затресена каквото ми попадне и всичко на хартия. Обичам да чета, нещо като дишането е.
Електронни или хартиени издания? Или и двете?
И двете.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Не държа. Обикновено прочитам главата до края и тогава оставям книгата, но не се напрягам да е така и ако ми се доспи, заспивам по средата на текста.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да. Ако текстът на една книга ме дразни, а това се случва само когато е калпаво написан, веднага я захвърлям, а ако пък авторът й ме дразни, рядко си давам труд въобще да я започна.
Има и трети вариант, който води до захвърлянето на нечия книга и е най-честият при мен в последните 15 години – нямам достатъчно време за чужди текстове. Всеки прочетен ред ми краде от времето за писане. Усещането за планина от работа, която ме чака да я свърша, а аз не го правя и всеки момент чакам да ме зарине, ме парализира. При писането (дори и на стихове), не всичко е мигновено вдъхновение и светкавичен шедьовър върху листа. Има много работа по архивирането, редакцията, осмислянето и компилирането на текстовете, за да изкристализират в книга. Иначе си остават материали за бъдещ градеж, просто материали, в идеалния случай – на склад, а в моя случай – разхвърляни по знайните и незнайни бунища на нета.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Разбира се, щом са убедително изградени!
Какво четеш в момента?
„Милост за приятелите“ на Силвия Томова. За втори път я чета.
Коя е последната книга, която си купи?
Последно ми подариха две книги и тези дни ще ги чета – „Звезден пратеник – Николай Кънчев и българската поезия“ на Марин Георгиев и стихосбирката „Заседнал между камък и трева“ на Анго Боянов. Какво последно си купих …не съм съвсем сигурна, може би „Селянинът“ на Александър Александров.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
По една книга.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Вкъщи, след работа или след работа в бар „Ателието“.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Не, една книга или един такъв супер любим автор нямам. Препоръчвам всичко, което ми хареса на приятелите си от литературния фейсбук, а с другите си приятели не говоря за книги, защото не четат българска литература и не ги интересува.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
В библиотеката ми е хаос, но общо взето е организирана по жанр.
