fb
Как четешСпециални

Как четеш: Темз Арабаджиева

6 мин.
Temz Arabadjieva

Темз Арабаджиева е ходеща читанка, блогър (няма как да не ви говори нищо „Книжно: на по книга, две“), фотограф, правист, работи в едно от водещите издателства у нас и е един от онези хора, които се чудиш как смогват да балансират с всичко, с което се занимават. Също може да те учуди и засрами със скоростта си на четене – много близо до тази на светлината и много далеч от човешките възможности.

Ето защо решихме да я разпитаме какво има по рафтовете на библиотеката й, кои са малките й книжни ритуали и кои са авторите, които би искала да изкрещи на всички, че обезателно трябва да прочетат.

_DSC0087 copyКакво са книгите за теб?
Денонощие, седмица, месец; работа и удоволствие; спасение. Мога да изреждам и още, но всичко изложено така стои банално.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
Ограничението до една книга би значело, че или чета малко, или не се променям. Дори не мисля, че мога да изброя всички. Като за започне от „Анн от Авонлий“, „Тайната градина“ и „Братята с лъвските сърца“, през „Океан море“ на Барико, „Непосилната лекота на битието“ на Кундера, „Лавина“ на Блага Димитрова, че до „Идиот“, „Вълшебната планина“.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
От година и половина по-скоро попийвам нещо. Но шоколад звучи най-логичният отговор за едно мое Аз от преди две години, когато живеех основно на тази „храна“. Гарантирам, че и днес няма да го върна.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Със сигурност бихте ме заварили да пия кафе с мляко или капучино и бутилка минерална вода. Това е комбинацията, която ме поддържа жива поне три пъти на ден. Но най-красивите си истории съм чела на чаша индийски чай или чаша бяло вино. Последният вариант винаги придава един отчаяно романтичен, може би леко лигав, привкус на цялото занимание (смее се).

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Рядко драскам по книги с художествена литература. Ако водя бележки, го правя в едно специално тефтерче. За жалост, често го забравям и когато открия словесно съкровище, не мога да го запиша.
Но пък да ми видите учебниците… приличат на книжка за оцветяване.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Харесвам книгоразделите, особено когато са естетически галещи окото ми. Лошото е, че почти винаги забравям да ги ползвам. Използвам крилцата (ако изданието има такива) или просто запомням страницата, до която съм стигнала.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Със сигурност и двете. Когато се случи да прекаля с художествената литература (ако предположим, че има такова понятие) и литна прекалено на дълбоко, е хубаво да се приземя с терминология.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Имам сантимент към хартиените издания. Предпочитам да имам любимите си книги на хартия. Усещането е друго. А и запаметявам много по-лесно прочетеното. Ако мога да се доверя и на изследването на проф. Анна Манген от университета в Ставангер, Норвегия, има си напълно логично обяснение за това. Но пък обичам четеца си. Спестява ми мъкненето на много книги, защото почти винаги съм в движение, а няма нещо, което да мразя повече от усещането за тежина в чантата си, след като цял ден съм на крак. А и така шанса да сбъркам с четиво, докато пътувам, се свежда до минимум. Почти винаги мога да намеря нещо непрочетено и интригуващо в него.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Зависи от книгата.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
О, да, и още как. Но го правя рядко. Обикновено знам на трета страница дали това е моят текст или не, но гледам да чета поне до 100-на. Ако не ми е интересно, започват мъките и краят е въпрос на инат.

Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Ако стилът на автора или историята могат да ме влюбят в себе си, защо не?

Какво четеш в момента?
Снощи довърших „Между Рая и Ада“ от  Йон Кламан Стефансон, сега чета „Лудият от площад Свобода“ на Хасан Бласим. Но междувременно чета и още няколко работни заглавия. mezhdu-raya-i-ada

Коя е последната книга, която си купи?
„Подчинение“ на Уелбек.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Предпочитам да чета само една книга. Скоростта ми на четене е достатъчно добра, че да мога да си го позволя, но напоследък ми се налага да чета по няколко наведнъж.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Навсякъде, по всяко време, стига да не съм твърде уморена.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания. В повечето случаи поредиците рядко ме очароват. С малко изключения. Например, като върл Потър фен, изчетох великолепната седморка и не ми се искаше да свършва, макар че последните две книги бяха повече от разочароващи.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
„Непосилната лекота на битието“ на Милан Кундера, „Лудата седморка“ на Роберто Арлт, „Триумфалната арка“ на Ремарк.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Подреждам по големина и ако е възможно, по автор и поредица.

[ + ]