По професия Вероника Стефанова е генетик. След завършване на образованието си в Стокхолм, специализира в областта на персонализираната медицина и генетичните тестове. Често може да я чуете да говори разпалено за ползите от развитието на науката и да защитава напредъка на медицината. Обича да трупа знания и да изследва непознати кътчето по света и у нас. Любовта към книгите я съпътства още от дете. Литературният клуб, който основава съвместно с Даниела Марчева през 2018 г. – The Book Club Sofia, е съвсем естествено продължение на тази любов към литературата, знанието, изкуството и обмена на идеи. Това носи на двете общественото признание и през 2021 г. са наредени сред полуфиналистите в конкурса „Най-изявените млади личности на България“ в категория културни постижения.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Трудно ми е да посоча само една. През годините е имало десетки книги, които са ме карали да се замисля над начина, по който възприемам света, книги, които са ми разкривали напълно непознати части от него или са ме подтиквали да преоткрия себе си. „Ужасно силно и адски близо“ на Джонатан Сафран Фоер е история, която ми показа колко различни образи може да има болката и как всеки един от нас страда по своему. Книги като „Делюзията Бог“, „Най-великото шоу на Земята“ на Ричард Докинс и „Бледа синя точица“ на Карл Сейгън ми показаха, че не ми трябва да вярвам в други светове и животи, за да открия вълшебството и красотата в този. Любимите ми автори и книги постоянно подклаждат желанието за действия у мен – заради Карлос Руис Сафон, например, започнах да уча испански преди няколко години.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не, никога.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Зависи от това в кой час на денонощието се случва четенето, но като цяло смятам, че чаша силен черен чай е идеалният партньор на книгата.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Подчертавам, пиша и отбелязвам само ако четенето е по работа или уча за изпит. Когато чета за удоволствие, дори нехудожествените книги остават непокътнати. Обичам обаче да си записвам мисли, въпроси и идеи, които са ми хрумнали в процеса четене, но винаги в отделен тефтер.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Имам доста книгоразделители, които се оказва, че никога не са наблизо когато ми потрябват, затова използвам първото нещо, което намеря – касова бележка, лепещо листче, молив за писане… В момента книгата, която чета, е отбелязана с платнена панделка от букет за цветя.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Определено и двете. Дори бих казала, че пред последните няколко години наблягам повече на нехудожествената.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
И трите. Обичам хартиените издания, когато се намирам в уюта на дома, когато съм на почивка или са достатъчно компактни, за да се поберат в чантата ми всеки ден. Електронните използвам за по-специализирана, нехудожествена литература и книги на чужди езици, които трудно си намирам в България и не ми се чака за доставка. Аудиокниги обичам да слушам, когато се разхождам, пътувам сама с колата или понякога преди лягане.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Не, не държа. Обичам обаче да си довършвам параграфите преди да я оставя.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да, мога. Ако не усещам една книга или се окаже, че не е точно това, което искам да чета в момента, нямам проблем да я оставя непрочетена.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Предполагам, че е възможно. В момента не се сещам за такъв пример, но пък ми се случва да симпатизирам на герои, които са далечни от мен и моите виждания и постъпват по начини, които аз никога не бих си позволила.
Какво четеш в момента?
В момента чета „Вегетарианката“ на Хан Канг. Една книга за домашното насилие и силно патриархалното общество в Южна Корея. Това е и книгата на месеца на литературния ни клуб.
Коя е последната книга, която си купи?
„Утопия Авеню“ от Дейвид Мичъл и нямам търпение да я започна.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Винаги съм предпочитала да чета само по една книга и чак когато я завърша, да започна друга. През последната една година, покрай работата и литературния ни клуб ми се налага да започвам по няколко едновременно, но въпреки това се улавям, че не мога да маневрирам между тях и да чета малко от тази и малко от онази. Това, което се получава в крайна сметка е, че съм си отбелязала 5 книги като currently reading в Goodreads, но реално пак ги чета една след друга.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
В момента любомото ми място за четене е едно изключително малко и уютно кафене до сградата, в която работя, където се измъквам да си почета за час по време на обедната почивка.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
И двете. И тъй като отдавна не съм попадала на дълги и епични поредици, признавам, че ми липсва усещането да чакам по цяла година с нетърпение излизането на поредната книга от сагата.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Обикновено съм много внимателна с препоръките, които давам. Самата аз съм изключително скептична към ревюта и препоръки и изключително рядко се повлиявам от такива. Още докато бях ученичка осъзнах, че книгите, които са популярни сред хората, често не са това, което харесвам аз. Затова и не си позволявам да казвам „Трябва да прочетеш това!“. Смятам, че отношението и интересът към книгите (а и към всякакъв друг вид изкуство) са изключително субективни и това, че аз обожавам една книга, по никакъв начин не гарантира, че човекът отсреща ще я хареса. По-скоро обичам да разказвам за това, което ме е впечатливо в любимите ми книги и над какво са ме накарали да се замисля. Ако това е нещо, което се струва интересно на приятелите ми – супер!
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По това колко са ми важни. Книгите, които приемам за най-ценни по една или друга причина, имат специално място в библиотеката ми, останалите са около тях, обикновено по ред на прочит. А пък книгите, които все още не съм прочела, редя на отделно място в спалнята си.
Снимка: Георги Сарафов aka Bat Gosho Comicsa
Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка azcheta21q3. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на „Аз чета“.
