Виктор Топалов е професионален разказвач на истории, познат с проекта „Бохемска София“. През последните девет години изследва миналото на своя роден град София, за да се научи как да го обича. Този път го среща с десетки хора, които се превръщат в негови приятели, и се радва, че е част от тази културна общност. Интересите му са в областта на популяризирането на културното наследство и винаги търси нови съмишленици, с които да създадат нещо ново и красиво заедно.
Автор е на „Кварталът на писателите“ и две книги от серията „Бохемска София“ (изд. Orange books). През 2022 г. стартира YouTube подкаста „Бохемска София разказва”, а от 2023 г. води рубриката „Софийски разкази” в предаването на БНР – Радио София „Легендите на София”. Редовно гостува в предаването „Радиотуристи” по Classic FM с рубрика, посветена на историята на София. Участва като водещ и сценарист в създаването на документалната поредица на NO BLINK „По следите на българските писатели в София”, както и в различни научно-популярни филми. Автор е на информативни текстове и лекции за историята на града, както и на интересни туристически маршрути.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?
Това е книгата „Тристахилядна София и аз между двете войни“ на Драган Тенев. През август 2016 г. проведох първата си туристическа обиколка и, вдъхновен от положителната обратна връзка, реших да задълбоча познанията си по темата. Попаднах случайно на спомените на Драган Тенев и имам късмета, че това бе първата книга за София, която си купих. Оттогава досега чета само книги, свързани с моята професия.
Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Да, отбелязвам си най-колоритните цитати, на които се натъкна, защото често ги включвам в моите пешеходни обиколки, беседи или книги. Използвам молив, защото предпочитам допира му до хартията, а и защото понякога променям решението си. Нямам против отбелязването, защото, като любител и колекционер на стари книги, тези детайли винаги ми правят впечатление и се питам защо ли предишният собственик на книгата е отбелязал точно това. Създавам сам сценарии за тях и техния живот, което ме увлича.
Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
Жално, че актьорът ни не е толкова културен, колкото трябва. Аз ценя повече средното съсловие. Бори се, печели, има си идеал – семейството, плаща си данъците, цени… А ние, богопомазаните, щом се издигнем малко – държавата е длъжна това, държавата е длъжна онова. Цял свят ни е длъжен!
От артиста трябва да искат само игра, изкуство – нищо повече. Ако ще – да си е горд, да си е веселяк – негова работа. Управниците да не изискват от артиста нищо повече от изкуство! Никакво любезнечене, нищо! Наричаха ме ексцентрична. Моя работа! Нали давах изкуство? Какви сме ние! Когато е въпрос да разрушим, да провалим някого, веднага се събираме, сдобряваме се, веднага устройваме партия. За добро дело – пръснати сме.
Това е цитат от интервюто на журналиста Христо Бръзицов с актрисата Адриана Будевска през 1929 г., публикувано във в. „Литературен глас“, а по-късно отчасти и в книгата му „Един час при…“.
Художествена или нехудожествена литература предпочиташ? Или и двете?
Чета предимно нехудожествена литература. Оценявам добрите истории, но вече ми е трудно да се развълнувам за сюжет, който не се разиграва в стара София. Когато открия такъв, се усещам, че повече следя за достоверността на фактите, отколкото за развитието на историята, което в повечето случаи ме лишава от възможността да я оценя.
Какво място заема поезията в живота ти? Имаш ли любима стихосбирка?
Като гимназист обичах да чета поезия и самият аз също писах и публикувах стихове в периодичния печат. Любимият ми автор беше Христо Смирненски, още преди да се запозная с живота му. Сега стиховете му ми говорят още повече, след като разбрах, че често негово вдъхновение са били софийските улици, булеварди и площади.
„Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна —
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.“
Любима екранизация или театрална постановка по книга? А книга по филм или пиеса?
Много харесвам спектакъла „Хъшове“ по едноименната пиеса на Иван Вазов. Историите покрай написването ѝ я правят още по-симпатична. Премиерата ѝ е в салона на софийското читалище „Славянска беседа“, а режисьорът ѝ Иван Попов споделя, че артистите са репетирали още докато писателят е довършвал текста в тяхно присъствие.
С кой писател би се запознал на живо?
Моят любим софийски бохем е Алеко Константинов. Той постига успех като писател само за четири години, тъй като умира неочаквано. Щастливеца е убит през май 1897 г. и ранната му смърт му пречи да остави още десетки фейлетони и пътеписи. Неговият личен живот е интересен за мен, тъй като е обиколил света, но не забравя любовта към родината си. Освен това, около него винаги е забавно и приятелите му не спестяват веселите истории с негово участие в спомените си.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Откакто прочетох „Тристахилядна София и аз между двете войни“ започнах да колекционирам книги за миналото на столицата. Дори да съм се сдобил с текста в друг формат, винаги държа да притежавам хартиеното издание. Наскоро нашите първи две книги се публикуваха в аудиовариант в платофрмата Storytel (прочетени от мен) и това беше поводът да се разровя из тяхната библиотека и да открия някои книжни съкровища за слушане на път.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Отдавна не съм чел книга от корица до корица. Изданията, които притежавам, ми служат предимно като справочници – чета само това, което ми е нужно.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
В повечето книги, които чета, главните герои са исторически личности. Не взимам книга, чийто герой не ме вълнува в определен момент. Така си спестявам това чувство, но понякога нахлуват други усещания като разочарование, скръб или съчувствие.
Какво четеш и/или слушаш в момента?
Чета „Още исторически маршрути: София“ на моя колега и приятел Здравко Петров. Всички негови почитатели чакахме дълго тази книга и съм щастлив да кажа, че чакането си заслужаваше! Напоследък забелязвам повишен интерес към моята тема и се радвам, че съм приятел и сътрудник на много от авторите на книги за миналото на столицата.
Коя е последната книга, която си купи?
Това е „Етюд-и-те на София: 10 години в кадри“ на друг мой приятел и колега Иван Шишиев. Книгата се различава от тези, които принципно купувам, но разглеждането ѝ е истинско удоволствие! Работата на Иван е историческа. Повече от десетилетие той заснема София ежедневно. Това, доколкото ми е известно, не е правено никога в историята на града.
С коя книга би казал „обичам те“?
С последната стихосбирка на Иван Вазов „Люлека ми замириса“. Тя е написана с любов и чувството се усеща, предадено както само Народният поет може да го направи.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Със сигурност съм от втория вид хора. От много години не съм се заравял само в една книга, тъй като винаги работя с по няколко издания до себе си. Последната книга, която прикова интереса му за по-дълго, беше „История на Царския дворец в София“ на Жанет Митева, защото трудът, който авторката е положила, е изключителен.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Нямам определена стратегия. Често слагам новите книги върху старите и после плащам цената, когато дълго време не успявам да намеря книгата, която ми трябва. Разбира се, най-често тя се оказва точно пред погледа ми, но това е последното място, на което търся.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Да, това е книгата „Път през годините“ на Константин Константинов. Сега, когато съм прелистил (не смея да кажа прочел) няколкостотин книги за миналото, мога да кажа, че това е книгата, която по най-добър начин показва стремежа за духовно развитие, който завладява нашите предци през първата половина на миналия век. Вярвам, че точно тогава културният българинът е заемал достойно мястото си на картата на Европа и света.
Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.
Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.
