Поредицата “Градът на скейтбордовете” (изд. “Еко кидс”) е изключително позитивна. В нея няма да откриете побойници, които се тъпчат с вредни храни и нагрубяват околните. Не, жителите на малкото китно градче ще ви подсетят колко е хубаво да си усмихнат, да си в хармония със себе си, да похапваш вкусна здравословна храна и да се наслаждаваш на живота с добри приятели.
В първата книжка от поредицата – “Боб и падащите звезди” – авторката Мария Мартин ни приканва в градчето, в което млади и стари се придвижват със скейтбордове, за да ни разкрие тайната на онези желания, най-истинските, способни да чертаят нови хоризонти и да лекуват. В “Как дядо Желе откри пътя на усмивките” тя ни изпраща по пътя на усмивките, за да разберем какво се крие в края му…
Замисляли ли сте се кой е въпросът, който възрастните най-често задават на децата? Според мен питането “Какъв ще станеш като пораснеш?” води класацията. Но как може едно дете да знае дали иска да стане космонавт, пожарникар или сладкар, когато не е открило пътя на усмивките? Същото се случва и с малкия Боб, който не може да реши с какво ще се занимава, щом стане голям. За да го успокои, дядо Скейто разказва на своя внук любопитната история на дядо Желе…
Дядо Желе от сутрин до вечер бил кисел, а дърводелските дейности никак не му се отдавали. Майсторял той шкафчета, рафтчета и къщички, но резултатите били плачевни. Усмивката се връщала на лицето му само вечер, когато запретвал ръкави и завихрял купища здравословни бонбони и хрупкави сладки в своята кухня. Защо работел като дърводелец, ще попитате? Ами защото често възрастните работят неща, които не им допадат, но просто не са се сетили да тръгнат по пътя на усмивките…
Как ще свърши историята на дядо Желе – намръщено или усмихнато – ще оставя на Мария Мартин да ви разкаже. Аз ще споделя, че открих няколко нови неща в сравнение с първата книжка от поредицата. Макар и в двете книжки да има закодирани послания за значимостта на добротата и приятелството, ”Как дядо Желе откри пътя на усмивките” сякаш е предназначена за малко по-големите читатели и слушатели, които започват да мечтаят и да изграждат своята бъдеща вселена. За изграждането й децата трябва да знаят как да търсят своето лично щастие, а примерът с дядо Желе е напълно подходящ. Новост в книжката е и играта от типа “намери верния път”, която развива наблюдателността на малчуганите. А за любителите на здравословната и вкусна храна има дори рецепта за полезните бонбони на дядо Желе!
Текстът във втората книжка от поредицата е много повече в сравнение с първата. Илюстрациите отново са на Ива Груева и са толкова пъстри, че неизменно предизвикват усмивка. Те са неразривна част от текста и пренасят малките читатели в Града на скейтбордовете, който оживява пред очите им със своите симпатични жители и техните безценни съвети. А, и с Градското читалище – чудесен повод да обясним на децата си какво представляват този тип културни средища.
В заключение си пожелавам не само децата, но и възрастните да открият пътя на усмивките, за да са щастливи и да се занимават с онова, което истински ги вълнува. А ако някой не знае откъде да започне търсенето, нека хапне един полезен бонбон от сладкарницата на дядо Желе и да послуша разказа на Мария Мартин!
Книжката е част от проект “Експериментът”.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
Книгите от тази хубава детска поредица имах щастието да открия наскоро. Впечатлен съм като баща и любител на хубавите книги. Изключително впечатлено е бих казал и моето дете, което е искрено голям фен и съответно имаме всички издадени до момента истории /книжки/ от Града на скейтбордовете. Впечатляващо е, че в България все още се създават стойностни по съдържание и качествени като изпълнение съвременни български книги за деца! С уважение: Станислав Димов – Последовател на сайта“ Аз чета“