fb
Ревюта

Открийте силата на желанията в „Боб и падащите звезди“

3 мин.
Bob i padashtite zvezdi

Bob i padashtite zvezdi„Боб и падащите звезди“ (изд. „Eco Kids“) е първата книжка от плануваната поредица за „Градът на скейтбордовете“. Започва с предговор от дядо Скейто, приветстващ ни за добре дошли в Града на скейтбордовете, където традициите се спазват, всички спортуват усилено и се  хранят здравословно „с полезни и чисти храни, приготвени от тях самите“. И да – както се подразбира от името на града, всички карат скейтбордове, независимо от възрастта. :)

Историята ни събира заедно с дядо Скейто, малкия Боб и приятелите му Ребека и Нютън, които решават да прекарат нощта на открито и да гледат звездите на небето. Старото одеяло от килера е извадено, здравословните сандвичи с авокадо са направени. За съжаление, баба Скейти не може да отиде с тях в градината, тъй като е болна вече втори ден.

Докато наблюдават ясното небе, изпълнено със звезди, внезапно, една след друга, звездите започват да изчезват. Малчуганите започват да се притесняват, че накрая ще настъпи тъмнина, когато всички звезди изчезнат. Но дядо Скейто ги успокоява като им казва, че е невъзможно всички звезди да паднат, след което им обяснява, че падащите звезди сбъдват желания. „Но звездите изпълняват само по едно желание, най-голямото и най-истинското.“

Какво си пожелават трите деца и дали желанията им се сбъдват? Ще разберете много скоро, ако прелистите книжката докрай.

Ако пък сте още по-любопитни, не пропускайте и втората част от поредицата: „Как дядо Желе откри пътя на усмивките?“.

„Боб и падащите звезди“ от поредицата „Градът на скейтбордовете“ на авторката Мария Мартин е насочена за деца на възраст между 3-7 години и е хубаво подкрепена от чудесните илюстрации на Ива Груева. Има кратък предоговор от самите създатели, че са насочили дейността си „към позитивната и възпитателна литература за деца“, което може само да радва всички родители.

Относно сюжета, не ми хареса, че в един момент действието прескочи сякаш една идея по-рязко от необходимото към баба Скейти, после се задържа при нея по-дълго от нужното, след което отново се върнахме към първоначалната случка: диалога на дядо Скейто и Боб, докато карат скейтборд. Финалът пък ми се стори леко прибързан и недостатъчно добре развит.

Имайки предвид, че аз съм извън възрастовата граница на предвидените читатели,  „Боб и падащите звезди“ не ме трогна, не ме вдъхнови, някак не ме докосна достатъчно. Ала съм убедена, че книжката ще бъде достатъчно интересна на всички малчугани! :)

Книгата е номинирана за наградата „Бисерче вълшебно“ 2014 и от 19.03 до 30.04.2014 г. ще имате възможност да гласувате за нея, ако ви харесаОще едно ревю за книжката можете да намерите  от Вал Стоева тук, както и от Лора Филипова тук.

[ + ]